Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

— Свиква се — прошепна тя почти беззвучно.

Много внимавах да не поглеждам към входа.

— Да, свиква се.

Тереза кимна, избърса лицето и шията си с полата и засвири нова мелодия.

— Благодаря.

Изслушахме две композиции, преди Градинаря да пристъпи в стаята, за да ми привлече вниманието. Подканващо сви пръста си, а аз потиснах въздишката си. Станах и се присъединих към него в коридора. Дезмънд ме последва. Дезмънд я бе спасил, но нямаше да признае пред себе си от какво.

— Лорейн каза, че сте пропуснали вечерята — строго рече баща му.

— Тереза преживяваше труден момент — отвърнах. — Това беше малко по-важно от вечерята.

— Ще се оправи ли?

Би трябвало, иначе щеше да се озове зад стъклото. Хвърлих поглед към Дезмънд, който ме хвана за ръката и леко я стисна.

— Не мисля, че ще е последният ѝ труден момент, но смятам, че този беше най-лошият. Закъснял шок, предполагам. Дезмънд обаче я накара отново да свири, което е добър знак.

— Дезмънд? — Градинаря се усмихна, загрижеността му се смени с гордост и той стисна сина си за рамото. — Радвам се да го чуя. Мога ли да направя нещо, с което да ѝ помогна?

Аз прехапах устни, а той размаха пръст.

— Мая, истината. Веднага.

— Може би ще е най-добре, ако известно време не правиш секс с нея — въздъхнах. — Няма нищо лошо да я посещаваш, но сексът ще изисква повече сили, отколкото тя има в момента.

Градинаря примигна срещу мен, сякаш го бях сварила неподготвен, но Дезмънд кимна.

— И не позволявай на Ейвъри да я доближава — добави той. — Винаги е обичал да руши около себе си.

— Колко дълго?

— Може би две седмици? Непременно трябва да я държим под око, за да проследим как се справя.

Градинаря се притесняваше от сина си и не се поддаде на импулсите си. Вместо това ме целуна по челото.

— Ти се грижиш добре за тях, Мая. Благодаря.

Кимнах, защото ми се струваше по-безопасно, отколкото да говоря.

Градинаря мина покрай нас, влезе в стаята и мелодията на Тереза позаглъхна, но пак набра сила, когато той само дръпна един стол от ъгъла и седна да я слуша как свири.

С Дезмънд останахме в коридора, докато изпълни още няколко композиции. Чакахме да разберем дали неравномерността ще се върне, но Тереза звучеше все едно е на рецитал — цялата изтъкана от грация и увереност. Когато се уверихме, че няма непосредствена заплаха от нов срив, Дезмънд леко дръпна ръката ми и ме поведе по коридора.

— Гладна ли си?

— Всъщност не.

Баща му щеше да настоява да ям, защото пропускането на храненията не беше здравословно. Брат му щеше да настоява да ям, защото щеше да му е забавно да гледа как преглъщам въпреки гаденето си. Дезмънд каза „добре“ и ме поведе към пещерата.

Беше празна, защото всички още се хранеха в трапезарията. Когато се озовахме в центъра на влажната кухина, той се спря, обърна се към мен, прегърна ме и ме придърпа към себе си.

— За едно е прав — прошепна той в косата ми. — Наистина се грижиш добре за тях.

Единствената причина да знам как да го правя беше апартаментът, тъй като София се изявяваше като наша майка по собствения си леко странен начин. И Лионет. София се грижеше за дъщерите си, но Лионет ме научи как да се грижа за Пеперудите.

— Сигурно е трудно да се приспособиш към такова място, ако си живял на улицата — продължи той. — Да си в безопасност, но да не ти е позволено да си тръгнеш.

Не бяхме живели на улицата и не бяхме в безопасност, но не знаех как да накарам Дезмънд да го разбере, докато момичетата във витрините бяха скрити. След като паниката ми се укроти достатъчно, че апетитът ми да пробие през нея, отидохме в кухнята и хапнахме банани и ванилови курабийки. Адара намина и обеща да стои при Тереза през нощите. Депресията на Адара ѝ даваше различна перспектива от нашата, а и няколко пъти преди това ѝ се бе налагало да събира парчетата на разбитата си душа. Целунах я по бузата, защото не намирах думи да ѝ благодаря подобаващо.

Данел също доброволно допринесе към каузата, като покани Градинаря в стаята си, както бе правила в дните, когато си бе спечелила крилете на лицето. Мисля, че той разбра причината, но въпреки това бе трогнат, защото, макар Данел да не го правеше заради него, го правеше заради Тереза. Да стори нещо добро за друга Пеперуда, бе все едно да стори нещо добро за Градинаря.

Дезмънд си наля чаша мляко и приседна до мен на плота. Двамата започнахме да си подаваме чашата.

— Ако направя нещо наистина жалко, мислиш ли, че би могла да се престориш, че ти харесва, за да поласкаеш егото ми?