Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Здесь есть возможность читать онлайн «Дот Хъчисън - Градината на пеперудите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: Милениум, Жанр: Ужасы и Мистика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Градината на пеперудите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Градината на пеперудите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Финалист в надпреварата на Goodreads за най-добра книга на 2016 г. в категория „Хорър“ Близо до усамотено имение се простира разкошна градина, където растат ароматни цветя, ехтят водопади и бродят скъпоценни Пеперуди — млади жени, отвлечени и татуирани с пищни крила, за да наподобяват деликатните създания, на които са кръстени.
Над тях бди Градинаря — извратен мъж, обсебен от красотата им. Мечтата му е да улови колкото се може повече прелестни образци за колекцията си.
Когато съществуването на изящния затвор е разкрито, една от оцелелите Пеперуди на име Мая е подложена на разпит. Момичето споделя ужасяващи истории за живота в Градината и за маниака, готов на всичко да съхрани съвършената красота на пленничките си.
Двама агенти на ФБР са натоварени със задачата да разплетат най-смразяващия случай, с който някога са се сблъсквали, и да подредят пъзела, който миналото на Мая представлява. Колкото повече разкрива тя обаче, толкова по-силно агентите се съмняват в искреността?…

Градината на пеперудите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Градината на пеперудите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Ъгълчето на устата ѝ се стрелва за миг нагоре, но това едва ли може да се нарече усмивка.

— Специален старши агент Виктор Хановериан — повтаря тя с дрезгав глас. — Трудно за изговаряне.

— Би ли предпочела да ме наричаш Виктор?

— Нямам предпочитания, но благодаря.

Отвърта капачката и ѝ подава бутилката с вода, като се възползва от момента, за да премисли стратегията си. Определено не е травмирана, нито пък срамежлива.

— Обикновено хората се представят по друг начин.

— С разни пикантерии? — отвръща тя. — Хобито ти е да плетеш кошници и да плуваш на дълги разстояния, а Едисън обича да се разхожда по улиците с високи токчета и минижуп?

Едисън изсумтява и стоварва юмрук върху масата.

— Как се казваш?

— Не бъди груб.

Виктор хапе устни, за да потисне напиращия смях. Няма да улесни ситуацията — със сигурност няма да допринесе за спокойствието на партньора му — но въпреки това изкушението е налице.

— Би ли ни казала името си?

— Благодаря, но не. Не мисля, че желая да го споделя.

— Някои от момичетата те наричаха Мая.

— Тогава защо си правите труда да питате?

Чува как Едисън рязко си поема дъх, но не му обръща внимание.

— Бихме искали да научим коя си, как се озова тук. Целта ни е да ти помогнем да се прибереш у дома.

— А ако ви кажа, че нямам нужда от помощта ви, за да се прибера у дома?

— Тогава ще се зачудя защо не си го направила досега.

На лицето ѝ се появява нещо като усмивка и едната ѝ вежда трепва в изражение, което може да мине и за одобрително. Красиво момиче е, със златисто-смугла кожа и бледокафяви, почти кехлибарени очи, но не излъчва мекота. Усмивката ѝ трябва да се заслужи.

— Мисля, че и двамата знаем отговора на този въпрос. Но нали вече не съм там? Сега мога да се прибера у дома.

— И къде се намира домът ти?

— Не съм сигурна, че още е на същото място.

— Това не е игра — тросва се Едисън.

Момичето хладно го преценява с поглед.

— Не, разбира се, че не е. Има мъртви хора, съсипани животи, а съм сигурна, че и на вас е било причинено голямо неудобство, когато се е наложило да си тръгнете от мача.

Едисън почервенява и дръпва ципа високо над тениската си.

— Никак не ми изглеждаш нервна — отбелязва Виктор.

Тя свива рамене и отпива от водата, като ловко държи бутилката в превързаните си ръце.

— А трябва ли да бъда?

— Повечето хора са, когато говорят с ФБР.

— Не е много по-различно от това да говориш с… — Момичето прехапва напуканата си долна устна и примигва, когато от разкъсаната кожа покапва кръв. Отпива още една глътка.

— Със? — подтиква я той внимателно.

— Него — отвръща тя. — Градинаря.

— Мъжът, който те държа в плен — говорила си с градинаря му?

Тя поклаща глава.

— Той беше Градинаря.

* * *

Трябва да разберете, че не го наричах така от страхопочитание или пък поради някакво криворазбрано чувство за принадлежност. Не аз му дадох това име. Както всичко друго на онова място, то бе създадено от тъканта на нашето невежество. Каквото не знаеш, си го измисляш, а каквото не си измисляш, с течение на времето престава да има значение. Предполагам, че е форма на прагматизъм. Топлите, обичливи хора, които винаги се нуждаят от чуждото одобрение, стават жертви на стокхолмски синдром, а останалите се уповаваме на прагматизма. След като видях и двете проявления у другите, съм изцяло за прагматизма.

Чух името през първия си ден в Градината.

Дойдох в съзнание с ужасно главоболие, сто пъти по-лошо от всеки махмурлук, който някога бях преживявала. Отначало не можех да си отворя очите. Болката прорязваше черепа ми при всяко вдишване, да не говорим за движение. Сигурно съм издала звук, защото изведнъж усетих хладна мокра кърпа върху челото си. Видях очи и уста, която ме уверяваше, че това е само вода.

Не бях сигурна кое ме изнерви повече: дали че за нея полагането на подобна грижа беше нещо обичайно, или че в случващото се изобщо присъстваше тя. Бях убедена, че в двойката, която ме отвлече, нямаше жена.

Зад раменете ми се плъзна ръка и леко ме повдигна нагоре, а друга притисна чаша към устните ми.

— Само вода е, обещавам — повтори непознатата.

Отпих. Всъщност нямаше значение дали е само вода или не.

— Можеш ли да преглътнеш хапче?

— Да — прошепнах аз и дори произнасянето на тази кратка дума заби още един пирон в черепа ми.

— Тогава отваряй уста. — Подчиних се, тя сложи две хапчета на езика ми и ми поднесе водата. Преглътнах послушно, след което внимателно ме положи обратно на хладния чаршаф върху твърдия матрак. Дълго време не каза нищо повече, не и преди цветните светлини да спрат да танцуват от обратната страна на клепачите ми и да започна да се движа по собствена воля. Когато свали от лицето ми кърпата, която защитаваше очите ми от лампите на тавана, не можех да спра да примигвам.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Градината на пеперудите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Градината на пеперудите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Джеймс Балард
libcat.ru: книга без обложки
Теодор Стърджън
Дот Хатчисон - Сад бабочек
Дот Хатчисон
libcat.ru: книга без обложки
Дэвид Седарис
Игорь Акимов - Дот
Игорь Акимов
Дот Хатчисон - Дети лета
Дот Хатчисон
Отзывы о книге «Градината на пеперудите»

Обсуждение, отзывы о книге «Градината на пеперудите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x