Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

Виктор прочиства гърло.

— Въртележката вече я няма — нежно казва той. — Този път семейството ти те очаква.

Инара потиска изненадващ стон, опитва се да се овладее, но София я прегръща и внимателно я притегля в скута си. Момичето тихо ридае. Само тръпките, разтърсващи тялото ѝ, и неравномерното ѝ дишане я издават. София не я гали по тъмната лъскава коса. Виктор отбелязва наум, че жестът прекалено много би ѝ напомнил за поведението на Градинаря. Вместо това София прокарва пръст по извивката на ухото ѝ, отново и отново, докато Инара не се засмива. Изправя се, все още задавена от сълзи.

Виктор ѝ подава носната си кърпа в пространството между леглата. Тя я поема и избърсва лицето си.

— Някои хора ще се завърнат? — предполага той.

— И други ги очакват.

— Знаеш, че има още нещо.

Палецът ѝ гали тъжния син дракон.

— Трябва да разбереш, че тя не е реална. Никога не е била. Не бях истинска личност, докато не станах Инара.

— И Инара може да бъде реална личност. Вече си на осемнайсет, стига да ни казваш истината.

Момичето му хвърля строг поглед.

Виктор се усмихва и продължава:

— Можеш официално да си смениш името на Инара Мориси, но само ако знаем истинското.

— Преживя Градинаря и синовете му — намесва се София. — Дори и родителите ти да се появят, не им дължиш нищо. Семейството ти е тук, в болницата, и в Ню Йорк. Родителите ти вече не съществуват.

Момичето бавно поема дъх и издишва още по-бавно. После повтаря.

— Самира — изрича накрая, но гласът ѝ трепери. — Името на акта ми за раждане е Самира Грантер.

Виктор протяга ръка. Тя я гледа известно време, след което оставя глинения дракон на бедрото си, за да може да стисне дланта му. София я хваща за другата ръка.

— Благодаря ти, Самира Грантер. Благодаря ти, че ни каза истината. Благодаря ти, че си така невероятно смела.

— И такъв невероятен инат — добавя София.

Момичето се засмива. Лицето ѝ грее, открито и мокро от сълзи, а Виктор решава, че това е един хубав ден.

Не е чак толкова наивен да си мисли, че всичко е наред. Чакат ги още болка и рани, травмите от разследването и съдебният процес. Има мъртви деца, за които да тъгуват, и оцелели, които с години ще се борят да се приспособят към живота извън Градината, ако изобщо могат.

Все пак за него това е един хубав ден.

Понякога си мисля, че тази част е по-трудна от написването на цялата книга, но има толкова много хора, на които съм дълбоко задължена за съществуването ѝ. На мама и Деб, че отговаряха на притеснителни и откачени медицински въпроси като част от проучването. На татко и братята ми, че продължават да подкрепят моята странна и трудна мечта. На Санди, че не се отказа от малкото, мълчаливо и стряскащо чудовище, което сякаш нямаше дом. На Изабел и Челси, че бяха сред първите читатели и че реакциите им не се изчерпаха с „Какъв ти е проблемът, по дяволите?“. На Теса, за таланта и търпението да ме убеди да не изпадам в крайностите, в които често се озовавах. На Алисън и Джо Вон, че рискуваха, и на Кейтлин, че зададе толкова много фантастични въпроси и ме водеше — въпреки многобройните ми истерии — към намирането на начини да направя тази книга по-добра.

На приятелите ми, които ми простиха, задето бях напълно неконтактна, докато работех върху романа, на колегите ми, на които сигурно им е писнало да ме слушат да говоря за него, и на мениджърите, които бяха толкова развълнувани от успеха ми.

На всички вас, че останахте с мен толкова дълго.

Отбор по американски футбол от Вашингтон — Б.р.

Стандартизирани тестове след завършване на гимназия в САЩ, чийто български еквивалент са матурите. Резултатите от SAT често служат като приемен изпит за американските университети — Б.р.

Името Bliss (англ.) буквално се превежда като блаженство, наслада, рай — Б.р.

Прев. от англ. Теменуга Маринова — Б.пр.

Препратка към поемата „Анабел Ли“ (1849) на Едгар Алън По — Б.р.

Откъс от поемата „Сън в съня“ от Едгар Алън По, прев. от англ. Евгения Пенчева — Б.р.

Роман от известния американски писател от австро-унгарски произход Лудвиг Бемелманс (1898-1922). Книгата е издадена за първи път през 1939 г. и разказва за живота на седемгодишната Маделин в пансион в Париж. Призната е за детска класика и дава началото на поредица истории и анимационни филми — Б.р.