Дот Хъчисън - Градината на пеперудите

— Това бе другата причина, поради която си замълчах. Ако Градинаря беше разбрал за нея, можех да я загубя. Никой съд на света няма да я остави при проститутка и хероинова наркоманка, ако има възможност да живее с богато уважавано семейство. Поне когато социалните служби ми взеха момичетата, можех да направя нещо, за да си ги върна. Ако той беше взел Джили, никога повече нямаше да я видя и не мисля, че Лоте щеше да го преживее. Те са мои дъщери. Трябва да ги пазя.

Виктор поглежда Инара.

— Не го ли правеше и Дезмънд? Да пази семейството си? Но ти нямаше високо мнение за него.

— Не е същото.

— Нима?

— Знаеш, че не е — настоява тя. — София е предпазвала децата си. Невинни деца, които не заслужават да страдат заради случилото се. Дезмънд прикриваше престъпници. Убийци.

— Как избяга? — пита Едисън.

— Трябваше да си направя тест за бременност — отвръща София. — Пълнеех и понякога повръщах след обяда. Лор… нашата медицинска сестра ми донесе теста, но я повикаха да се погрижи за някакво нараняване, преди да види как го правя. Изпаднах в абсолютна паника. Тичах наоколо и търсех път за бягство, който съм пропуснала през последните две години и половина. Тогава зърнах Ейвъри.

— Ейвъри вече е бил в Градината?

— Беше я открил преди няколко седмици. Получи код от баща си, но се затрудняваше да си го спомни. Много бавно го набираше. През онзи ден се скрих в орловите нокти и го гледах как се мъчи. Дори изричаше числата на глас, докато натискаше бутоните. Изчаках малко, след което сама ги набрах. Почти бях забравила как се отварят нормално врати.

Виктор потрива бузата си.

— Каза ли на някоя от Пеперудите?

София почти настръхва, но раменете ѝ се отпускат.

— Разбирам защо е проблем — признава тя. — Нали съм ги обрекла на сигурна смърт, като не съм отишла в полицията? Но наистина опитах. — Тя смело среща погледа му. — Кълна се, наистина опитах. Другите обаче бяха прекалено уплашени, за да тръгнат с мен, а аз бях прекалено уплашена, за да остана.

— Уплашени?

— Какво се случва с онези, които почти успеят да избягат? — обажда се Инара, но въпросът ѝ прозвучава по-скоро като напомняне.

— Не беше минал и месец, откакто момиче на име Емилин остана навън по време на поддръжката — продължава София. — Беше се опитала да каже на градинарите какво се случва, но сигурно Градинаря някак е успял да потули всичко. Следващия път, когато я видяхме, се намираше зад стъклото. Трудно се предприема бягство, когато виждаш какво е наказанието. Но ме обвинявате, че съм ги изоставила.

— Не — клати глава Виктор. — Ти си им дала шанс. Не можеш да спасиш някого против волята му.

— Като говорим за това, Лорейн е тук.

София слисано се обръща към Инара.

— О, не. Все още?

Инара кимва.

— Бедната жена — промърморва тя. Инара ѝ хвърля кос поглед, но не продумва.

— Била съм на улицата с други проститутки по-дълго, отколкото бях в Градината, но никога не съм виждала толкова сломен човек като Лорейн. Той я е обичал, но в един момент е престанал и не е било по нейна вина. Мразете я, ако искате, но аз само я съжалявам. Може би повече от другите, тъй като, за разлика от тях, тя не е имала никакъв шанс.

— Вече никога няма да се озове зад стъклото.

— Лорейн нямаше шанс да се озове зад стъклото още когато аз се запознах с нея. Това променя ли нещо?

— Инара? — Всички се обръщат към Едисън. Доколкото Виктор си спомня, за първи път нарича момичето по име. — Да не би нарочно да се остави да те отвлекат? Това ли криеше?

— Нарочно? — ахва София и скача от леглото.

— Не, аз…

— Направила си го нарочно?

— Не, аз…

Виктор млъква, за да изслуша впечатляващата тирада на София, след което се обръща към партньора си.

— Как премина от съучастничество към доброволно отвличане? — пита го той, а мозъкът му трескаво работи. Ако Едисън е прав, случаят може коренно да се промени. Няма да успеят да спасят Инара от сенатора и от съдилищата. Да си направи целия този труд и да не отиде в полицията? Да прояви пресметливост насред подобни опасности, е едно, но сама да избере да се изложи на тях? Нарочно да застраши своя живот и вероятно този на други момичета?

— Ако не крие, че е била част от всичко, тогава какво?

— Криех София! — избухва Инара, сграбчва ръката на приятелката си и силно я дръпва. София издава стреснат звук и пада обратно на леглото. — Нарочно да се оставя да ме отвлекат? Сериозно ли? На идиотка ли ви приличам?

— Искаш ли аз да ти отговоря? — широко се ухилва Едисън.