Дийн Кунц - Студен огън

Когато Айрънхарт се втурна по тротоара пред „Макалбъри“, блъсна се в нея и едва не я събори, Холи бе тръгнала след него, канейки се да му вдигне скандал. Докато стигне до пешеходната пътека, той вече беше на платното, въртеше се ту наляво, ту надясно и изглеждаше превъзбуден… обезумял. Всъщност изглеждаше толкова странно, че децата се разпръснаха около него в полукръг. Бе забелязала ужасената му гримаса и тяхната реакция при вида му секунда-две преди иззад хълма да изскочи камионът, сякаш каран от малоумник, който изхвърча като от каскадьорска рампа. Едва тогава Айрънхарт спря поглед на Били Дженкинс и измъкна момчето едва ли не изпод колелата на пикапа.

Може би бе чул рева на двигателя, бе осъзнал, че нещо се приближава към кръстовището с безумна скорост и бе реагирал, подтикван от инстинктивния си усет за опасност. Холи се опита да си припомни дали чуваше приближаващата се кола, когато Айрънхарт се бе блъснал в нея, но не успя. Възможно бе да го е чула, но да не бе разбрала като мъжа още на мига какво означава това. А може би пък изобщо не го е чула, защото се опитваше да се откачи от неуморимата Луиз Тарвол, която настоя да я изпрати до колата ѝ; тогава ѝ се струваше, че ако трябва да послуша дърдоренето на поетесата оше няколко минути, съвсем ще откачи и затова неистовата необходимост да се махне я е разсеяла.

А в този миг, в кухнята си, тя долавяше само един звук — на кипящата вода в голямата тенджера на печката. Сега би трябвало да намали газта, да сложи спагетите, да включи кухненското реле… Вместо това стоеше пред дъската за рязане, стиснала в едната си ръка домата, а в другата — ножа, и гледаше с невиждащ поглед парка навън, а пред очите ѝ бе съдбовното кръстовище пред училище „Макалбъри“.

Дори и да бе чул приближаващата се кола от половин пресечка, как бе могъл Айрънхарт толкова бързо да определи посоката, от която се задава камионът, че водачът е извън контрол и, следователно, че децата са в опасност? Възпитателката, която първоначално бе много по-близо до звука от Айрънхарт, се бе изненадала, както се бяха изненадали и самите деца.

Добре, някои хора са надарени с по-чувствителни сетива от други — поради което композиторите долавят в музиката много по-сложни хармонии и ритми от обикновения посетител на концерти, някои бейзболисти виждат летящата топка в блесналото небе преди други, а майсторите-лозари могат да оценят едва доловимите вкусови качества на рядко срещана напитка, които нафирканите пиячи на евтино вино, преследващи само ефекта, не могат. Също така някои хора имат по-бързи рефлекси от други, което бе една от причините Уейн Гретски да струва милиони годишно на професионален хокеен отбор. Бе видяла, че Айрънхарт има светкавичните реакции на атлет. Няма съмнение, че освен това бе надарен и с изключително остър слух. Повечето хора със забележителни физически данни притежават също така и други дарби — всичко бе въпрос на качествени гени. Това бе обяснението. Съвсем просто. Нищо необикновено. Нищо загадъчно. Във всеки случай, нищо свръхестествено. Просто качествени гени.

Вън в парка сенките станаха по-дълбоки. Пътеката потъна в сгъстяващата се тъмнина и сега се виждаха само онези части, върху които фенерите хвърляха светлина. Дърветата като че ли се бяха сгушили по-близо едно до друго.

Холи остави ножа и се приближи до печката. Намали пламъка на газта и бурно кипящата вода закъкри едва-едва. Сложи спагетите да се варят.

Върна се до кухненския плот, взе ножа и отново погледна през прозореца. Пурпурните отсенки на здрача се разтапяха в тъмнината и на небето започваха да изгряват звезди, а керемиденото петно на хоризонта бе потъмняло до виненочервено. Долу вече по-голямата част от алеята се губеше в мрака.

Изведнъж я изпълни странната увереност, че Джим Айрънхарт ще изникне от тъмнината насред езерцето кехлибарена светлина на пътеката, ще вдигне глава и ще погледне право в нейния прозорец; че някак си знае къде живее тя и ще се върне да я вземе. Странна идея. Но по гърба ѝ премина тръпка, която стегна всичките ѝ гръбначни прешлени.

По-късно, към полунощ, като седна на ръба на леглото си и изгаси нощната лампа, тя погледна през прозореца на спалнята, също обърнат към парка, и отново потръпна. Понечи да легне, но после се разколеба и стана. По гащички и тениска, както обикновено спеше, прекоси тъмната стая, застана до прозореца и открехна тънките копринени пердета зад тежките завеси.