Клайв Баркер - Кървави книги, том 6

Валентин бързо се окопити.

— Давай пак! — извика той на Хари. — Стреляй отново!

Хари се подчини. Вторият му изстрел прониза гърдите на съществото, третият се заби в корема. Последната рана изглеждаше особено сериозна; издутата плът се разцепи сякаш под вътрешен натиск и потеклата от нея тънка струйка светлина бързо премина в поток, който разкъса корема.

Кастрата отново нададе вой, в който този път звучеше паника, и изгуби контрол над полета си. Понесе се като убоден от бодил балон към тавана, тлъстите му ръчища отчаяно се опитваха да задушат бунта в зародиша му. Но той бе достигнал критична маса; нанесената вреда не можеше да бъде оправена. От тялото му започнаха да се късат парчета плът. Валентин, или твърде зашеметен, или очарован, стоеше и гледаше втренчено разпадането на врага му, докато върху него се сипеше дъжд от печено месо. Хари го хвана за ръката и го издърпа към вратата.

Кастрата най-после оправда името си, като нададе пронизителен писък. Хари не остана да гледа финала, а затръшна вратата точно когато гласът достигна нечувани висини и стъклата на прозорците се пръснаха.

Валентин се усмихваше.

— Знаеш ли какво направихме? — попита той.

— Няма значение. Давай да се махаме оттук.

Видът на трупа на Суон, проснат върху стълбището, като че ли освести Валентин. Хари му каза да помогне и той го направи, доколкото му позволяваше замаяното му състояние. Двамата ескортираха тялото до долу. Когато стигнаха до входната врата ги, настигна последният писък на пръскащия се по шевовете Кастрат. После всичко утихна.

Суматохата не остана незабелязана. Купонджиите от отсрещната къща се бяха показали, на тротоара се беше събрала тълпа от закъснели пешеходци.

— Хубаво парти — каза един от тях, когато тримата излязоха от къщата.

Хари се съмняваше, че таксито е останало да ги изчака, но не беше отчел любопитството на шофьора: излязъл от колата, мъжът гледаше към прозореца на първия етаж.

— Трябва ли да го откараме в болница? — попита той, докато двамата настаняваха Суон на задната седалка.

— Не — отвърна Хари. — По-добре няма да стане.

— Ще ни закарате ли? — попита Валентин.

— Разбира се. Само кажете къде.

— Няма значение — бе измореният отговор. — Само да е по-далеч оттук.

— Я чакайте — дръпна се шофьорът. — Не искам неприятности.

— Тогава най-добре потегляйте — каза Валентин. Шофьорът срещна погледа на пътника си. Каквото и да бе видял там, следващите му думи бяха:

— Тръгвам вече — и колата излетя по Източна Шейсет и първа улица като пословичния прилеп от Ада.

— Успяхме, Хари — каза Валентин, след като изминаха няколко минути. — Върнахме си го.

— Ами онова нещо? Разкажи ми за него.

— Кастрата? Какво има за разказване? Батърфийлд сигурно го е оставил да пази, докато доведе техници за разкодиране на защитните механизми на Суон. Извадихме късмет. Имал е нужда от издояване. Това го е направило нестабилен.

— Откъде знаеш толкова за всичко това?

— Дълга история — отвърна Валентин. — И не е за разказване в такси.

— И сега какво? Не можем цяла нощ да правим кръгчета из града.

Валентин погледна седящия между тях труп, жертва на приумиците на автомобилното окачване или на недовършените пътни ремонти. Той нежно постави ръцете на Суон в скута му.

— Прав си, разбира се — рече той. — Трябва да се погрижим за кремацията му колкото се може по-скоро.

Колата подскочи, преминавайки през една дупка на пътя. Лицето на Валентин се напрегна.

— Боли ли те? — попита го Хари.

— И по-зле съм бил.

— Трябва да се върнем в моя апартамент и да отдъхнем там.

Валентин поклати глава.

— Не е добра идея. Първото място, където ще проверят.

— В офиса ми тогава…

— Второто място.

— Добре де, на таксито все някога ще му свърши бензинът.

В този момент шофьорът се намеси.

— Абе вие не споменахте ли нещо за кремация?

— Може би — отвърна Валентин.

— Ами зет ми има погребално бюро в Куинс.

— Нима? — попита Хари.

— Много прилични цени. Препоръчвам го. Без майтап.

— Можеш ли да се свържеш с него сега? — попита Валентин.

— Два сутринта е.

— Бързаме.

Шофьорът протегна ръка и нагласи огледалото за обратно виждане; гледаше към Суон.

— Дано нямате нищо против, че питам — рече той, — ама това отзад при вас труп ли е?

— Да — отвърна Хари. — И започва да губи търпение.

Шофьорът подсвирна.

— Мамка му! — рече той. — Една жена роди близнаци на тая седалка, проститутки са изкарвали пари на нея, дори веднъж возих алигатор там. Но това ги бие всичките! — Той се замисли за момент и каза: — Вие сте го убили, нали?