Клайв Баркер - Кървави книги, том 6

Само че стигна до вратата, без да успее да усъвършенства финалното двустишие. Бръкна автоматично в джоба, за да извади ключовете, които му бе дал Д’Амур, и влезе в къщата. Тъкмо се канеше да затвори вратата, когато през прага прекрачи една жена и му се усмихна. Беше красива, а Байрон, като един истински поет, оглупяваше пред красотата.

— Моля ви — рече тя, — имам нужда от помощ.

— Какво мога да направя за вас? — попита Байрон с пълна уста.

— Познавате ли един човек на име Д’Амур? Хари Д’Амур?

— Познавам го. Тъкмо сега отивам у тях.

— Може би ще ми покажете къде живее? — попита жената, докато Байрон затваряше вратата.

— С удоволствие — отвърна той и я поведе през фоайето към подножието на стълбището.

— Знаете ли, много сте мил — каза му тя и Байрон се разтопи от удоволствие.

Валентин стоеше до прозореца.

— Какво има? — попита го Хари.

— Имам някакво усещане — отбеляза Валентин. — Подозирам, че Дяволът е в Манхатън.

— Че какво му е новото на това?

— Ами че сигурно идва за нас. — И като по поръчка на вратата се почука. Хари скочи. — Всичко е наред — каза Валентин. — Той никога не чука.

Чувствайки се като идиот, Хари отиде до вратата.

— Ти ли си, Байрон? — попита, преди да отключи.

— Моля ви — разнесе се гласът, който си мислеше, че повече няма да чуе. — Помогнете ми…

Той отвори вратата. Беше Доротея, разбира се. Лицето й бе безцветно като вода и също толкова непредсказуемо. Още преди Хари да успее да я покани да влезе, по него преминаха дузина изражения или намеци за такива: страдание, подозрителност, ужас. И после, когато погледът й попадна върху тялото на любимия й Суон, облекчение и благодарност.

— При вас е — каза тя, когато влезе в офиса.

Хари затвори вратата. Откъм стълбите полъхна хлад.

— Слава богу, слава богу! — Тя обхвана лицето на Хари с шепи и леко го целуна по устните. Едва тогава забеляза Валентин.

Ръцете й рязко се отпуснаха.

— Какво прави той тук? — попита тя.

— Той е с мен. С нас.

На лицето й се изписа съмнение.

— Не.

— Можем да му се доверим.

— Казах не! Махни го оттук, Хари! — Гласът й преливаше от студен гняв; цялата трепереше от ярост. — Махни го оттук!

Валентин я гледаше със стъклен поглед.

— Госпожата наистина много се горещи — промърмори той.

Доротея притисна пръсти към устните си, сякаш за да предотврати ново избухване.

— Съжалявам — рече тя, обръщайки се към Хари, — но сигурно са ви казали на какво е способен този мъж…

— Без него съпругът ви все още щеше да е в къщата, госпожо Суон — отбеляза Хари. — На него трябва да благодарите, не на мен.

При тези думи лицето на Доротея се смекчи през недоумение до учтивост.

— Нима? — рече тя. След което погледна към Валентин. — Съжалявам. Когато избяга от къщата, предположих, че е заедно със…

— С кого? — попита Валентин.

Тя леко тръсна глава; после каза:

— Ръката ти. Ранен ли си?

— Дреболия — отвърна той.

— Вече се опитах да сменя превръзката — обади се Хари. — Но копелето е много упорито.

— Такъв съм си — отвърна Валентин с равен глас.

— Но скоро ще приключим тук… — каза Хари.

— Не й казвай нищо — отсече Валентин.

— Тъкмо щях да й обясня за зетя на… — започна Хари.

— Зетят? — попита Доротея, докато сядаше на стола. Шумоленето, което се разнесе, когато кръстосваше крака, бе най-вълшебният звук, който Хари бе чул за последните двайсет и четири часа. — О, моля ви, разкажете ми за зетя…

Преди Хари да успее да отвори уста, Валентин се намеси:

— Това не е тя, Хари.

Думите, произнесени с равен тон, без намек за драматизъм, увиснаха за няколко секунди във въздуха, преди да бъдат осъзнати. Но и след това безумието им бе очевидно. Тя седеше тук от плът и кръв, идеална във всеки един детайл.

— За какво говориш? — рече Хари.

— Колко по-ясно да се изразя? — отвърна Валентин. — Това не е тя. Това е номер. Илюзия. Те знаят къде сме и са изпратили тук това нещо, за да шпионира защитите ни.

Хари беше готов да се засмее, ако обвиненията не бяха напълнили очите на Доротея със сълзи.

— Престани — каза той на Валентин.

— Не, Хари. Помисли за момент. Всички капани, които бяха поставили, всички зверове, които бяха създали. Смяташ ли, че тя би успяла да се измъкне от всичко това? — Валентин пристъпи към Доротея. — Къде е Батърфийлд? — изсъска той. — Долу, чака сигнала ти?

— Млъквай — каза Хари.

— Страх го е сам да се качи тук, нали? — продължи Валентин. — Страх го е от Суон, страх го е и от нас, вероятно, след онова, което сторихме с кастрата му.