Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Случайно или нарочно, Сержантът стои далеч от Мелани. Тя го чува да вика „Превоз!“ сутрин, но така и не го вижда — нито когато я извеждат от килията й, нито когато я прибират. При всяко излизане момиченцето усеща прилив на тревожно очакване. Готова е да се опълчи отново на Сержанта, да му заяви омразата си и да го предизвика да я нарани още.

Но той не се мярка в полезрението й и тя трябва да преглъща тези чувства обратно в себе си така, както плъховете и зайците понякога абсорбират обратно в телата си оформилите се вече в утробата им малки, ако външните условия не позволяват безопасно раждане.

В петък учителка е мис Жустиню. Обикновено това е повод за силна и чиста радост. Този път обаче Мелани е колкото развълнувана, толкова и уплашена. Онзи ден за малко не изяде мис Жустиню. Ами ако мис Жустиню й се сърди за това и вече не я харесва?

Началото на урока не успокоява страховете й. Мис Ж влиза в час нещастна и разсеяна, свита и затворена в себе си така, че чувствата й не могат да се отгатнат. Казва „добро утро“ на целия клас, а не на всяко момченце и момиченце поотделно. Не среща погледа на никого.

През по-голямата част от деня дава на децата тестове със затворени въпроси. После сяда на бюрото си и проверява отговорите, и записва резултатите в голям тефтер, докато класът решава задачи.

Мелани не мисли дълго за задачите, довършва ги за няколко минути. Прости интегрални изчисления са, повечето дори само с една променлива. Вниманието й е съсредоточено върху мис Жустиню и за свой ужас момиченцето вижда, че мис Жустиню плаче беззвучно, докато работи.

Мелани трескаво търси в съзнанието си подходящи думи. Думи, които ще успокоят мис Ж или поне ще я разсеят от тъгата й. Ако проверката на тестовете я натъжава, то може да се заемат с нещо друго, с нещо по-лесно и весело.

— Може ли да четем истории, мис Жустиню? — пита момиченцето.

Мис Жустиню изглежда не я чува. Продължава да проверява тестовете.

Някои от другите деца пуфтят, нервничат и се въртят. Виждат, че мис Жустиню е тъжна и явно смятат, че Мелани не бива да я притеснява с егоистичните си желания. Мелани обаче не отстъпва. Знае, че ако успее да поговори с останалите деца, всички заедно могат да разведрят мис Ж. Най-щастливите моменти за самата Мелани винаги са били тук, в клас; защо тогава тук да не бъдат и най-щастливите моменти на мис Жустиню?

Опитва отново:

— Може ли да четем митовете на Древна Гърция, мис Жустиню? — пита тя по-високо.

Този път мис Ж я чува. Вдига очи и поклаща отрицателно глава.

— Друг път, Мелани — казва, а гласът й е тъжен като лицето й. Няколко секунди учителката просто се взира в класа, сякаш изненадана, че изобщо вижда децата пред себе си. — Трябва да довърша оценяването — добавя.

Но не свежда очи пак към тефтера си. Продължава да гледа класа. На лицето й е изписана някаква гримаса. Изглежда така, сякаш учителката решава трудните уравнения, а не децата, и в момента е стигнала до една такава задача, чийто отговор не може да намери.

— Кого заблуждавам, мамка му — казва съвсем тихо мис Жустиню.

Скъсва тестовете, което си е изненада, но децата всъщност нямат нищо против, защото на кого му пука за някакви си резултати? Само на Кени и Андрю, когато се състезават един с друг, което си е смешно и глупаво, защото бездруго Мелани е най-добрата в класа, а втора след нея е Зоуи, така че момчетата, щат, не щат, могат да се борят само за третото място.

После мис Ж прави и тефтера на парчета. Къса страниците по няколко наведнъж, къса ги пак и пак, докато парченцата стават твърде малки за повече късане. После ги хвърля в кошчето, само дето парченцата са много леки и не падат в него. Въртят се във въздуха, хвърчат и се разпиляват по целия под край кошчето. Мис Жустиню няма нищо против. Вместо да пуска парченцата, тя започва да хвърля нагоре и те се пръскат още по-надалеч.

Мис Жустиню не е щастлива, но е спряла да плаче. Това е добър знак.

— Искате истории? — пита тя класа.

Всички искат.

Мис Жустиню взема книгата със старогръцките митове от рафта в ъгъла и застава пред класа. Чете им историята за Актеон, която е страшна, после за Тезей и Минотавъра, която е още по-страшна. По молба на Мелани четат и за Пандора, макар че нея всички я знаят. Но тя е чудесен завършек на деня.

Когато хората на Сержанта идват, мис Жустиню не ги и поглежда. Сяда на ъгълчето на бюрото си и върти ли, върти книгата с митовете в ръце.

— Довиждане, мис Жустиню — казва Мелани. — До скоро виждане, надявам се.