Майк Кэри - Момиченцето с всички дарби

Изначално предназначени за пренос на пътуващи експозиции, „Чарлс Дарвин“ и „Розалинд Франклин“ — наречени галено Чарли и Роузи — бяха превърнати в грамадни странстващи научни лаборатории. Дължината им беше колкото ремарке на тир, а ширината — два пъти по-голяма. Всяка беше оборудвана с най-модерните технологии в областта на биологията и органичната химия, както и с жилищни помещения за екип от шестима учени, четирима души охрана и двама шофьори. Освен това, по инициатива на Военното министерство камионите получиха редица подобрения, в това число всъдеходни вериги, дебела три сантиметра външна броня, както и картечници и огнепръскачки, насочени по и обратно на движението.

„Големите зелени надежди“, както ги наричаха тогава, бяха показани пред публика с максимална тържественост. Политици, които се надяваха да станат героите на евентуалния бъдещ ренесанс на човешката раса, държаха над камионите речи и чупеха бутилки шампанско в калниците им. Двете лаборатории бяха изпратени със сълзи, молитви и дитирамби.

Право в небитието.

След това нещата доста бързо се сринаха — временният отдих преди края беше просто един хаос, създаден от могъщи сили, които се неутрализираха едни други. Заразата продължаваше да се разпространява, глобалният капитализъм се разкъсваше отвътре — приличаха на двата гиганта, които се изяждаха един друг на картината на Дали, наречена „Есенен канибализъм“. В края на краищата, срещу Апокалипсиса не помага никакъв пиар, колкото и добре да е изпипан. Светът свърши, краят му прегази барикадите и се възцари.

Никой повече не видя избираните с конкурс гении, които заминаха с двете лаборатории. На разположение остана само вторият състав, отборът на резервите. Сега само Карълайн Колдуел може да ни спаси! Мамка му, Бог да ни е на помощ.

— Не ме доведе тук, за да бъда обективна — напомня Жустиню на шефката си и сама се изненадва, че гласът й остава почти равен. — Доведе ме, защото искаше психологическа оценка в добавка към суровите физически данни, които сама извличаш. Ако съм обективна, ставам безполезна за теб. Мислех, че целият смисъл е в това да се ангажирам лично с мисловните процеси на децата.

Колдуел прави неясен жест и свива устни. Слага си червило всеки ден, макар че то се намира изключително трудно, и в интерес на истината, постига желания ефект: показва на света най-доброто си лице. В дните на всеобща ръжда Карълайн Колдуел е чистата стомана.

— Да се ангажираш? — казва. — Няма проблем да се ангажираш, Хелън. Аз говоря за нещо отвъд ангажимента — кимва към купчината документи върху една от работните маси, оставена сред Петри стъкла и кутии с отпрепарирани тъканни проби. — Виж листа най-отгоре. Стандартно копие на запитването, което си направила към Бийкън. Искаш да наложат забрана върху физическите експерименти със субектите.

Жустиню не разполага с друг отговор, освен с очевидния.

— Молих те да ме пратиш обратно у дома — казва. — Седем пъти. Ти отказа.

— Тук си, за да вършиш работа. Тази работа все още не е доведена докрай. Прецених, че трябва да се придържаш към договора си.

— Е, значи всичко ти е ясно — отвръща Жустиню. — Ако си бях в Бийкън, може би щях да си затворя очите. Но ако ще ме държиш тук, ще трябва да се примириш с някои дребни неудобства, като например факта, че имам съвест.

Устните на Колдуел се изопват в идеална права. Тя посяга, докосна ръкохватката на скалпела си и го равнява успоредно с ръба на масата.

— Не — казва. — Всъщност, няма нужда да се примирявам. Аз определям параметрите на програмата, както и твоята роля в нея. А тази роля е все още силно необходима и това е единствената причина, поради която отделям време да разговарям с теб в момента. Притеснена съм, Хелън. По всичко изглежда, че си допуснала фундаментална грешка в преценката и ако не успееш да се дистанцираш от нея, тя може да компрометира същината на всички твои наблюдения върху субектите. Тогава не просто ще си безполезна, а направо ще вредиш.

Грешка в преценката. Жустиню обмисля забележка относно преценката на Колдуел и съответно нейната благонадеждност, но една размяна на обиди няма да доведе до нищо.

— Още ли не ти е станало ясно — казва вместо това, — че реакциите на децата изцяло се вместват в границите на тези на нормалното човешко същество? При това клонят към горната граница?

— Имаш предвид в интелектуално отношение?

— Не, Карълайн. Имам предвид във всяко едно отношение. Интелектуално. Емоционално. Асоциативно. Всяко едно отношение.