Гийом Мюссо - И след това…

Джефри се измъкна с огромни затруднения от колата и грубо отблъсна жена си. Постъпката на стария адвокат не оставяше никакви съмнения: той бе мъртво пиян.

— Пппикае ми се! — извика той по посока на празния двор.

Натан се приближи към тъста си, за да подкрепи Лиза. Джефри отвратително вонеше на алкохол.

— Ще ви помогна, Джефри, елате с мен.

— Разкарай се оттука! Нямам нужда от твоята помощ… Искам само да се изпикая…

Уекслър разкопча панталона си и започна да уринира направо върху ливадата, до стълбата, която водеше към терасата.

Натан остана смаян от всичко това и постепенно бе завладян от странна смесица от срам и съжаление към своя тъст.

— Това не е за пръв път, Натан… — промълви Лиза, стискайки ръката му.

Натан бе развълнуван от тази дребна проява на близост, така неприсъща на Лиза. Тя издаваше потребността й от подкрепа и утеха.

— Какво искате да кажете?

— Джефри бе хванат да кара в пияно състояние преди няколко месеца. Въпреки големите си връзки му наложиха огромна глоба и му отнеха свидетелството за управление в продължение на една година. Всичките коли, регистрирани на негово име, бяха спрени от движение.

— Какво, искате да кажете, че е карал без книжка?

Лиза поклати глава в знак на потвърждение.

— Слушайте, това е много сериозно — каза Натан. — Трябва на всяка цена да се убедим, че не е направил някоя поразия.

Той отново се насочи към Джефри. Очите на стария адвокат блестяха както никога досега.

— Имали сте някакъв инцидент, нали, Джефри?

— Не! — изкрещя той в лицето на своя зет.

— Мисля, че да.

— Не! — повтори той. — Успях да го избегна!

— Кого сте успели да избегнете, Джефри?

Натан хвана тъста си за реверите на палтото.

— Кого се успели да избегнете, Джефри? — повтори той, като го разтърсваше.

— Колелото… Аз го… избегнах.

Натан бе обхванат от лошо предчувствие. Джефри се дръпна, за да се освободи, но единственото, което успя да постигне, бе да се строполи в снега. Натан го повдигна под ръка и го съпроводи до къщата. Джефри се видя принуден да се покаже по-послушен и се остави в ръцете на жена си, която го придружи до стаята му. Сълзи на унижение и срам течаха по бузите на Лиза.

Щом се върна в салона, Натан грабна палтото си и излезе бегом от стаята. Лиза го настигна на площадката.

— Къде отивате?

— Заемете се с него, Лиза, ще взема колата и ще видя дали ще намеря нещо.

— Не споменавайте за това на никого, Натан. Моля ви, не казвайте на никого, че сте го видели в това състояние.

— Мисля все пак, че би трябвало да се обадите на полицията, както и на домашния лекар. Наистина не се знае какво е могло да се случи.

— Абсолютно невъзможно е да се обаждам на когото и да било! — заяви Лиза категорично, след което затвори вратата.

За един миг тя бе възвърнала своята твърдост и своя инстинкт за съхранение.

Натан седна зад волана на ленд роувъра и тръгна да обърне. Тъкмо щеше да потегли към портала, когато Бони скочи пред него.

— Идвам с теб, татенце! — извика тя, отваряйки вратата.

— Не, миличка, върни се вкъщи! Иди да помогнеш на баба си. Не я оставяй сама.

— Предпочитам да дойда с теб.

Тя се покатери в колата и хлопна вратата.

— Какво се е случило, татенце? — попита го тя, търкайки своята муцунка, все още подута от съня.

Май не е видяла дядо си мъртво пиян. Още по-добре.

— Ще си говорим за това по-късно, бебчо, а сега си сложи колана.

Натан включи на скорост и потегли по наклона.

Пътуваха към центъра на областта.

— Слушай ме внимателно, миличка. Вземи мобилния ми телефон от жабката, набери 911 и поискай да говориш с шерифската служба.

Очарована, че участва в такова приключение, Бони изпълни поръчката внимателно и с голямо старание. Много горда, тя протегна апаратчето на баща си след второто позвъняване.

— Шерифска служба в Стокбридж, бихте ли се представили — каза дежурният офицер.

— Казвам се Натан дел Амико, от Ню Йорк съм, но в момента пребивавам у родителите на съпругата ми, Джефри и Лиза Уекслър. Обаждам се, за да разбера дали са ви съобщили за пътен инцидент във вашия район.

— Да, известиха ни за инцидент на кръстовището на пътя за Ленокс и №183. Свидетел ли сте били на нещо, господине?

— Аз… не знам още, благодаря ви, приятна вечер.

И затвори, без да остави на полицая време да добави нещо към казаното.

За по-малко от пет минути пристигнаха на посоченото място — едно малко кръстовище на изхода от града. Три полицейски коли с въртящи се сигнални светлини бяха вече на местопроизшествието. Един полицай регулираше движението, за да отвори път на линейката, която пристигаше с надути сирени откъм отсрещната страна. Когато се приближи до тази симфония от звукови и светлинни сигнали, която се открояваше в тъмнината, Натан разбра, че е станало нещо сериозно. Поради обхваналото го вълнение той не си даде веднага сметка за мащаба на щетите, защото не се виждаше нито катастрофирала кола, нито видима жертва.