Гийом Мюссо - И след това…

Тъкмо се канеше да си припомни отново сладостта на този следобед, когато високата врата на хола се отвори, за да даде път на Лиза Уекслър.

— Добър вечер, Натан — каза тя, влизайки в помещението.

Лиза все още бе много хубава жена, висока и стройна, винаги превъзходно облечена и съхраняваща при всякакви обстоятелства онова аристократично поведение, което се придобива само в течение на няколко поколения.

— Добър вечер, Лиза, не ви чух да пристигате.

— Двигателят на колата ми е много тих.

Като се има предвид цената, която сте платили за това „Бентли“…

— Успяхте ли да си направите хубава разходка? — попита тя, поглеждайки разнежено към Бони.

— Превъзходна.

Понеже бе в закачливо настроение, не се сдържа да не я подразни, добавяйки:

— А вие, как са вашите бедняци?

Тя му хвърли кратък изпитателен поглед, но не му отвърна. Предизвикателството и шегите не бяха средата, в която Лиза Уекслър обичаше да се подвизава.

— Къде е Джефри? — попита тя, намалявайки светлината, за да не събуди спящото момиченце.

— Не би трябвало да се бави, отиде до Питсфийлд да купи нови рибарски принадлежности.

Неуловима сянка премина по хубавото й лице.

— Искате да кажете, че е поискал да му дадете вашата кола?

— Да. Има ли някакъв проблем?

— Не… не — заекна тя, опитвайки се да прикрие обзелото я смущение.

Лиза мина няколко пъти през хола, после седна на канапето, преметна крак върху крак и взе някаква книга, оставена върху ниската масичка. Дарена с онова естествено достойнство, което начаса създава определена дистанция, тя притежаваше елегантния маниер да подскаже на своя събеседник, че разговорът е приключен. В крайна сметка Натан дори предпочиташе подобно нещо: разкритията на Джефри за откраднатата гривна все още силно тежаха на сърцето му и знаеше, че му трябва съвсем малко, за да избухне в гневен изблик срещу Лиза Уекслър.

За да не остане съвсем без занимание, той отгърна една от луксозно подвързаните книги, изложени зад стъклата на библиотеката. С удоволствие би си налял някакво питие, но в цялата къща нямаше и капка алкохол.

От време на време хвърляше кратки погледи към своята тъща. Лиза Уекслър бе разтревожена, това бе очевидно. За по-малко от пет минути тя на няколко пъти бе погледнала часовника си.

Безпокои се за Джефри.

Натан бе принуден да си признае, че тази недостъпна и блестяща жена, чист продукт на бостънската аристокрация, винаги го бе заслепявала. Но ако изпитваше възхищение към нея, то в най-голяма степен се дължеше на това, че Малори се бе изградила като пълна противоположност на студенината и твърдостта на своята майка. Натан открай време знаеше, че неговата жена обожава баща си. Досега така и не бе успял да схване природата на тясната връзка между двамата. Но след изповедта на Джефри тази сутрин бе разбрал най-важното: онова, което Малори обичаше в своя баща, бе тази ранима част от неговата същност, за която Натан никога дори не бе подозирал. Малори разглеждаше баща си като свой, така да се каже, „брат по оръжие“, защото и двамата, всеки посвоему, водеха една безкрайна борба: Джефри — срещу алкохолизма, а Малори — срещу хроничните си депресии. Редом с тях Лиза изглеждаше като силния и господстващ стожер, на който се крепеше цялото им семейство.

Това обаче не й пречеше да бъде разяждана от тревогата, че съпругът й е заминал за Питсфийлд. Колкото и да размишляваше, Натан не можеше да схване защо. Джефри не бе мъж, който ще тръгне да иска разрешение от жена си, за да профука няколко хиляди долара за риболовни такъми последен вик на модата.

Внезапно, сякаш предизвестена от шесто чувство, Лиза скочи и излезе на площадката пред къщата. Там, последвана от Натан, тя запали всички светлини около голямата алея и включи устройството за отваряне на портала.

Не след дълго се дочу и бръмченето на джипа. Още щом колата пое по алеята, Натан забеляза, че шофирането на Джефри бе неравномерно. Джипът очертаваше такива криволици, че стъпи на ливадата, където сгази системата за автоматично поливане, както и неголям масив цветя, които очевидно нямаше да имат късмета да цъфнат напролет. Когато ленд роувърът навлезе изцяло в осветеното пространство, Натан видя, че колата му бе надраскана на много места и че липсваше тасът на едно от предните колела. Веднага разбра, че Джефри е имал някакво премеждие. Двигателят изръмжа и колата спря върху ивица трева от ливадата.

— Знаех си! — отрони Лиза, втурвайки се към своя съпруг.