Стивен Кинг - Институтът

„Но нощният пазач нито товари, нито разтоварва – помисли си Тим. – Той просто обикаля и чука по вратите“. Дядо му би казал, че това ѝ е най-хубавото на тази работа.

Заспа и се събуди чак в полунощ от тракането на друг преминаващ товарен влак. Отиде до тоалетната и преди да се върне в леглото свали висящата накриво картина и обърна екипажа от ухилени чернокожи мъже с лице към стената.

От проклетото изображение го побиваха тръпки.

На сутринта, когато телефонът в стаята му звънна, Тим вече се беше изкъпал и отново седеше на сгъваемия стол, загледан как сенките, покрили пътя по залез, сега се отдръпват. Обаждаше се шериф Джон. Явно не си губеше времето.

– Прецених, че бившият ви командир едва ли ще е на работа толкова рано, затова ви проверих онлайн, господин Джеймисън. Изглежда, в молбата си сте пропуснали да попълните някои неща. Не ги споменахте и по време на разговора ни. През 2017 са ви наградили за спасяване на човешки живот, а през 2018 са ви обявили за полицай на годината в Сарасота. Нима забравихте тези подробности?

– Не – отвърна Тим. – Реших да кандидатствам по обявата импулсивно. Ако разполагах с повече време, щях да ги отбележа във формуляра.

– Разкажете ми за алигатора. Израснах край блатото Литъл Пий Дий и обожавам истории за алигатори.

– Тази не е особено интересна, защото алигаторът не беше много голям. Освен това не спасих живота на детето, но все пак случката имаше и смешна страна.

– Да я чуем.

– Сигналът беше подаден от „Хайлендс“, частно игрище за голф. Аз се намирах най-близо до мястото. Хлапето се беше покатерило на дърво до едно от водните препятствия. Беше на единайсет-дванайсет, някъде там, и крещеше с цяло гърло. Алигаторът обикаляше Долу.

– Като в „Малкият черен Самбо“ – отбеляза шериф Джон. – Само че, доколкото помня, в книжката вместо алигатор имаше тигри, а щом действието се е разиграло на игрище за голф, момчето на дървото не е било черно.

– Да, а алигаторът беше почти заспал – добави Тим. – И беше дълъг не повече от метър и половина, най-много метър и осемдесет. Взех един стик за голф от бащата на момчето – той ме предложи за наградата – и го фраснах два пъти.

– Фраснал си алигатора, надявам се, а не бащата.

Тим се разсмя.

– Точно така. Алигаторът се върна в изкуственото езерце, а момчето слезе от дървото и така всичко приключи. – Той замълча за момент. – Само дето се озовах във вечерните новини. Излъчиха кадри как размахвам стика. Водещият се пошегува, че имам отличен замах. Голфаджийски хумор.

– Аха, аха. А за „Полицай на годината“ какво ще кажеш?

– Ами... – отвърна Тим колебливо. – Ходех на работа навреме, не си взимах болнични, а и все пак трябваше да изберат някого.

В другия край на линията настъпи кратко мълчание. После шериф Джон каза:

– Не знам дали на това му се вика скромност или ниско самочувствие, но хич не ми се нрави. Знам, че може би е прекалено, тъй като едва се познаваме, но аз съм прям човек. Не мога да си държа езика зад зъбите, както биха се изразили някои хора. Жена ми например.

Тим погледна към пътя, погледна към железопътните релси, към отдръпващите се сенки. Хвърли поглед към градската водонапорна кула, извисяваща се като робот нашественик от научнофантастичен филм. Прецени, че денят се очертава горещ. Прецени и че сега е моментът, в който или ще го вземат на работа, или няма. Всичко зависеше от следващите му думи. Въпросът беше дали наистина иска работата, или това е просто прищявка, хрумнала му заради миналото на дядо Том?

– Господин Джеймисън? Чувате ли ме?

– Спечелих наградата честно. Имаше и други колеги, които можеха да я получат, работил съм с прекрасни полицаи, но да, заслужих си я. На тръгване от Сарасота не взех много багаж – щях да уредя да ми доставят вещите, ако си намеря работа в Ню Йорк, – но си взех грамотата. В сака ми е. Ще ви я покажа, ако искате.

– Искам, но не защото не ви вярвам. Просто искам да я видя. Твърде квалифициран сте за длъжността на нощен пазач, но ако я желаете, можете да започнете в единайсет довечера. Работното време е от единайсет до шест.

– Искам я – каза Тим.

– Добре тогава.

– И ме наемате просто така?

– Освен че съм прям, се доверявам и на инстинкта си. Търся нощен пазач, а не охрана за държавния резерв, тъй че, да, наемам ви просто така. Няма нужда да идвате тази сутрин в десет. Наспете се и наминете в участъка по обед. Полицай Гъликсън ще ви запознае със задълженията ви. Няма да отнеме дълго. Не е кой знае каква философия, както се казва, макар че ще се сблъскате с разни дървени философи, хвърчащи по Главната улица в събота вечер след като баровете затворят.