Стивен Кинг - Институтът

– За мен няма значение. Две момчета са се сдърпали. Едното е лежало на земята, а другото го е ритало с насочен към него пистолет, който може да е бил истински, но може и да е бил играчка. Е, стреляхте ли по него? Кажете ми, че не се е стигнало дотам.

– Никой не беше прострелян. Но... нали знаете как при сбиване се струпват зяпачи, ала извади ли някой оръжие, всички се разпръсват?

– Да. Ако имат малко ум в главата, веднага си плюят на петите.

– Точно това се случи, само че няколко души останаха.

– За да снимат с телефоните си.

Тим кимна.

– Четирима-петима мераклии да вървят по стъпките на Спилбърг. Аз насочих пистолета си към тавана и произведох предупредителен изстрел. Може би не взех правилното решение, но в онзи момент ми се стори най-уместното. И единственото възможно. В тази част от мола има висящи лампи. Куршумът удари една от тях и тя се стовари право върху главата на един от зяпачите. Момчето изпусна пистолета и в мига, в който оръжието се удари в пода, разбрах със сигурност, че не е истинско, защото отскочи. Оказа се пластмасов воден пистолет с формата на автоматик 45-и калибър. Поваленото на земята момче имаше няколко синини и охлузвания, нямаше дълбоки рани, но зяпачът беше изпаднал в безсъзнание и се свести чак след три часа. Мозъчно сътресение. Според адвоката му получил амнезия и непоносимо главоболие.

– Заведоха ли дело срещу полицията?

– Да. Процесът ще се проточи, но накрая пострадалият ще получи някакво обезщетение.

Шериф Джон се замисли.

– Щом е останал, за да снима сбиването, може и да не получи много, колкото и нетърпимо да е главоболието му. Предполагам, че на вас са ви повдигнали обвинение в безразсъдно използване на служебно оръжие.

Точно така бяха направили и би било хубаво, помисли си Тим, ако можеха да спрат с разговора дотук. Но нямаше да стане. Шериф Джон може и да изглеждаше като афроамериканската версия на Бос Хог от „Царете на хаоса“, но не беше глупак. Личеше си, че влиза в положението на Тим – всеки полицай би му влязъл в положението, – но въпреки това щеше да направи проверка. По-добре беше да научи цялата история лично от него.

– Преди да отида в магазина за обувки се отбих в бара и обърнах едно-две питиета. Отзовалите се на сигнала полицаи, които арестуваха момчето, усетиха, че мириша на алкохол, и ме тестваха с дрегер. Алкохолната ми проба се оказа О,6, под разрешения минимум, но нямаше значение, защото тъкмо бях стрелял със служебното си оръжие и бях вкарал човек в болницата.

– Любител ли сте на чашката, господин Джеймисън?

– Да, през шестте месеца след развода ми, но това беше преди две години. Сега не пия често. – „Но точно така бих отговорил, нали?“, помисли си Тим.

– Аха, аха, а сега да видим дали съм разбрал правилно. – Шерифът вдигна дебелия си показалец. – Дежурството ви е било приключило, затова ако не сте носели униформа, онази жена нямаше да дотича при вас.

– Вероятно, но така или иначе щях да чуя суматохата и да отида да видя какво става. Един полицай винаги е на пост. Сигурен съм, че това ви е добре известно.

– Аха, аха, но тогава щяхте ли да носите оръжието си?

– Не. То щеше да е заключено в колата ми.

Ашуърт вдигна още един пръст, за да отбележи тази точка, след което вдигна и трети.

– Момчето е държало пистолет, вероятно играчка, но е можело да бъде и истински. Нямало е как да знаете със сигурност.

– Да.

Шерифът вдигна четвърти пръст.

– Предупредителният ви изстрел е уцелил лампа и не само я е откършил от тавана, но и я е стоварил върху главата на невинен гражданин. Ако можем да наречем кретен, снимащ с телефона си, невинен гражданин.

Тим кимна.

Шерифът вече бе вдигнал и петте си пръста.

– И непосредствено преди този инцидент, по една случайност, сте изконсумирали две алкохолни напитки.

– Да. При това докато още бях с униформа.

– Неразумна постъпка. Как биха се изразили сега? Поставя ви в негативна светлина. Въпреки това трябва да призная, че сте извадили невероятно лош късмет. – Шериф Джон забарабани с пръсти по ръба на бюрото. Рубиненият пръстен на кутрето му подчертаваше всяко движение с тихо почукване. – Историята ви ми изглежда твърде невероятна, за да е лъжа, но все пак ще се обадя на предишната ви работа, за да я проверя. Ако не за друго, то за да я чуя и да ѝ се подивя отново.

Тим се усмихна.

– Командир ми беше Бернадет Дипино. Тя е началникът на полицията в Сарасота. А сега най-добре се прибирайте вкъщи за вечеря, за да не се сърди жена ви.