Стивен Кинг - Институтът

Ани и двамата ѝ млади повереници отново тръгнаха надолу по склона, но този път Тим не си направи труда да ги спре. Беше твърде смаян от чутото.

– Приемам, че съществува телепатия. Приемам, че съществува телекинеза. Но ясновидство? За него няма научни доказателства. Това са просто панаирджийски номера.

– Уверявам ви, че не е така – каза Смит. – Нашите ясновидци намират мишените. Телепатите и телекинетите, обединени в групи, за да увеличат силата си, ги елиминират.

– Ясновидството съществува, Тим – каза тихо Люк. – Знаех, още преди да избягам от Института, че това трябва да е. Убеден съм, че Ейвъри също го е знаел. Нищо друго не пасваше. Откакто пристигнах тук, чета много по темата. Статистиката е неоспорима.

Калиша и Ники застанаха до Люк. Огледаха с любопитство русия мъж, който се представяше за Бил Смит, но не казаха нищо. Ани застана зад тях. Носеше серапето, макар денят да беше топъл, и приличаше на мексикански стрелец повече от всякога. Погледът ѝ беше бистър и бдителен. Децата я бяха променили. Тим смяташе, че не се дължи на силите им: в дългосрочен план те нанасяха вреди. Мислеше, че е просто заради общуването или може би се дължеше на факта, че децата я приемаха такава, каквото е. Независимо от причината, се радваше за нея.

– Виждате ли? – рече Смит. – Геният в групата ви потвърди думите ми. Нашите шестима ясновидци – известно време имахме осем, а веднъж през седемдесетте години останали само четирима, страшни времена били – непрекъснато търсят определени лица, които наричаме оси. Около тях може да се завърти унищожението на човечеството. Самите оси не са причинители, а вектори на разрушението. Уестин е една такава ос. След като ги открием, ги проучваме, наблюдаваме, записваме. Накрая ги предаваме на децата в различните Институти, които ги елиминират по един или друг начин.

Тим клатеше глава.

– Не ви вярвам.

– Както Люк отбеляза, статистиката...

– Статистиката не доказва нищо. Никой не може да види бъдещето. Ако вие и колегите ви наистина вярвате в това, то не сте организация, а секта.

– Имах леля, която виждаше бъдещето – обади се внезапно Ани. – Накара синовете си да останат вкъщи една вечер, макар че искали да отидат на бар, в който по-късно станала газова експлозия. Двайсет души изгорели като мишки в кюмбе, но синовете ѝ били в безопасност у дома. – Тя спря, след това добави разсеяно: – Позна и че ще изберат Труман за президент, а в това никой не вярваше.

– А за Тръмп позна ли? – попита Калиша.

– О, отдавна беше умряла, когато се появи този малоумник – рече Ани и щом Калиша вдигна длан, я плесна ловко.

Смит не обърна внимание на прекъсването.

– Светът още не е свършил. Тим. Това не е статистика, а факт. Седемдесет години след като Хирошима и Нагасаки бяха изпепелени от атомни бомби, светът още съществува, въпреки че много държави притежават ядрени оръжия, въпреки че примитивните човешки емоции все още надделяват над разумната мисъл, а суеверия, маскирани като религия, продължават да определят курса на човешката политика. Защо ли? Защото ние пазим света, а сега тази защита я няма. Ето това постигна Люк Елис, ето в това участва ти.

Тим погледна Люк.

– Ти вярваш ли му?

– Не – отвърна момчето. – И той не си вярва, поне не напълно.

Макар Тим да не знаеше, Люк си мислеше за момичето, което го бе попитало за задачата по математика на изпита, онази за цената на хотелската стая на Арън. Момичето беше объркало отговора, а сега се случваше същото, само че в неизмеримо по-голям мащаб: грешен отговор, получен от сбъркано уравнение.

– Не се и съмнявам, че ти се иска да вярваш в това – каза Смит.

– Ани е права – каза Люк. – Наистина има хора, които получават видения за бъдещето, и леля ѝ вероятно е била от тях. Но въпреки онова, което твърди този тип, и в което може би вярва, ясновидците не се срещат толкова рядко. Може дори ти да си получавал ясновидски прозрения веднъж-два пъти, Тим, но сигурно ги наричаш с друго име. Например инстинкт.

– Или предчувствия – додаде Ники. – В телевизионните сериали полицаите редовно имат предчувствия.

– Телевизионните сериали не отразяват реалния живот – каза Тим, но в същото време си спомни нещо: как внезапно, без видима причина, бе решил да слезе от самолета и да тръгне на север на автостоп.

– Жалко – каза Калиша. – Обожавам „Ривърдейл“.

– Думата проблясък се използва непрекъснато в подобни истории – каза Люк. – Защото виденията явно приличат на проблясване на светкавица. Вярвам, че тази сила съществува и че има хора, които могат да я използват.