Стивен Кинг - Институтът

– Къде е полицай Уенди? – попита Смит. – В къщата?

– Къде е Стакхаус? – парира Тим. – Явно сте научили за „полицай Уенди“ от него, защото Сигсби е мъртва.

Смит сви рамене, пъхна ръце в задните джобове на чисто новите си джинси, полюля се на пети и се огледа.

– Тук е прекрасно, нали? – Прекрасно прозвуча като прекрашно, но фъфленето наистина беше съвсем слабо, едва забележимо.

Тим реши да не разпитва повече за Стакхаус. Очевидно нямаше да стигне доникъде, а и Стакхаус не беше важен. Може да се намираше в Бразилия; можеше да е в Аржентина или Австралия; можеше да е мъртъв. За Тим нямаше значение къде е. А и фъфлещият мъж беше прав: нямаше смисъл да увъртат.

– Полицай Гъликсън е в Колумбия на закрито съдебно заседание относно престрелката от миналото лято.

– Предполагам, че си е подготвила разказ, на който съдът ще повярва.

Тим нямаше желание да потвърждава подозренията му.

– Също така ще участва в няколко срещи, на които ще обсъждат бъдещето на полицията в окръг Феърли, тъй като вашите главорези избиха повечето служители на реда.

Смит разпери ръце.

– Аз и колегите ми нямаме нищо общо с това. Госпожа Сигсби е действала изцяло на своя глава.

„В известен смисъл е вярно, но в същото време не е – можеше да каже Тим. – Действала е така, защото се е страхувала от теб и колегите ти“.

– Разбрах, че Джордж Айлс и Хелън Симс са заминали – продължи господин Смит. Симс прозвуча като Симш. – Младият господин Айлс при свой чичо в Калифорния, а госпожица Симс при баба си и дядо си в Делауеър.

Тим нямаше представа откъде фъфлещият мъж се е сдобил с тази информация – Норбърт Холистър си беше заминал, мотел „Дюпрей“ беше затворен с табела ПРОДАВА СЕ пред сградата, която вероятно щеше да остане непродадена дълго време, – но информацията беше вярна. Тим не беше очаквал да мине незабелязано, наивно би било, но не му се нравеше колко добре е запознат господин Смит с местонахождението на децата.

– Това означава, че Николас Уилхолм и Калиша Бенсън са още тук. И Люк Елис, разбира се. – Усмивката се върна, този път по-суха. – Виновният за всичките ни беди.

– Какво искате, господин Смит?

– Нещо съвсем дребно всъщност. Ще стигнем до него. Преди това бих искал да ви поздравя. Не само за смелостта, която сте проявили в нощта, когато щурмувахте Института почти самостоятелно, но и за предпазливостта, която с полицай Уенди показахте след това. Изпращате децата едно по-едно, нали? Първо Айлс, около месец след завръщането си в Южна Каролина. Малката Симс сте изпратили две седмици по-късно. И двамата с обяснения как са били отвлечени по неясни причини, държани в плен неизвестно дълго време на неизвестно място, а после ги освободили... отново по неясни причини. Двамата с полицай Уенди сте успели да организирате всичко това, докато самите вие сте били гледани под микроскоп.

– Откъде знаете?

Сега беше ред на фъфлещия мъж да не отговори, но Тим не се засегна. Предполагаше, че поне част от информацията е дошла от вестниците и интернет. Завръщането на отвлечени деца винаги беше водеща новина.

– Кога ще си тръгнат Уилхолм и Бенсън?

Тим обмисли въпроса и реши да отговори.

– Ники заминава този петък. При чичо си в Невада. Брат му вече е там. Не е особено въодушевен, но разбира, че не може да остане тук. Калиша ще постои още една-две седмици. Тя има сестра, с дванайсет години по-голяма от нея, в Хюстън. Момичето няма търпение отново да я види. – Това беше вярно донякъде. Също като останалите, Калиша страдаше от посттравматичен стрес.

– А техните версии за случилото се ще издържат ли пред полицията?

– Да. Историите са достатъчно простички, а естествено, се страхуват какво може да им се случи, ако кажат истината. – Тим замълча за момент. – Не че някой ще им повярва.

– Какво ще правите с младия господин Елис?

– Люк ще остане с мен. Няма близки роднини, при които да отиде. Отново започна да учи. Това го успокоява. Момчето скърби, господин Смит. Скърби за родителите си, скърби за приятелите си. – Замълча и погледна сурово русия мъж. – Подозирам, че скърби и за детството, което вашите хора му отнеха.

Зачака Смит да каже нещо. Но той си замълча, затова Тим продължи:

– Ако в крайна сметка измислим достатъчно достоверна история, ще продължи образованието си. Ще се запише да учи в колежа „Емерсън“ и в МТИ. Той е много умно момче. – Премълча „както добре знаете“. – Господин Смит... Това интересува ли ви изобщо?

– Не особено. – Смит извади кутия „Америкън Спиритс“ от предния джоб на ризата си. – Искате ли цигара?