Стивен Кинг - Институтът

– Да, това е известната конференция, но най-важната среща се провела в Рио де Жанейро и в нея не участвали официални държавни лица... освен ако не наречем групата, която се срещнала тогава – и нейните наследници през годините – един вид правителство в сянка. Те – ние – знаели за децата в Германия и се заели да търсят и други като тях. До 1950 година сме разбрали колко полезен е МНФ. Един по един били основани Институти в отдалечени райони. Техниките били усъвършенствани. Използват се от над седемдесет години и по наши сметки са спасили света от ядрен апокалипсис над петстотин пъти.

– Това е нелепо – възрази Тим. – Пълна глупост.

– Не е. Нека ви дам един пример. По времето, когато се разбунтуваха в Института в Мейн – бунт, който се разпростря като вирус до всички останали Институти – децата работеха по убийството на евнагелиста Пол Уестин. Благодарение на Люк Елис този мъж все още е жив. След десет години той ще стане близък сътрудник на един набожен господин, който пък ще стане министър на отбраната. Уестин ще убеди министъра, че избухването на война е неизбежно, министърът ще убеди президента, а това ще доведе до превантивна ядрена атака. Само една ракета, която обаче може да предизвика верижна реакция. Тази част не можем да предвидим.

– Не е възможно да знаете подобно нещо.

– Как мислите, че избираме мишените си, господин Джеймисън. С жребий ли?

– Чрез телепатия, предполагам.

Господин Смит го изгледа, както търпелив учител гледа не особено схватлив ученик.

– Телекинетите местят предмети, а телепатите четат мисли, но нито едните, нито другите могат да предвидят бъдещето. – Той извади нова цигара. – Сигурен ли сте, че не искате да запалите?

Тим поклати глава.

Смит запали.

– Деца като Люк Елис и Калиша Бенсън се срещат рядко, но има други, които са още по-голяма рядкост. И са по-ценни и от най-ценния метал. А знаете ли кое им е най-хубавото? Тяхната дарба не намалява с времето и не унищожава ума им.

Тим зърна движение с крайчеца на окото си и се обърна. Люк беше слязъл по пътя. По-нагоре на склона Ани Леду стоеше с пушка в ръка. От двете ѝ страни стояха Калиша и Ники. Смит още не ги беше забелязал: взираше се през маранята към малкото градче Дюпрей в далечината и блещукащите железопътни релси, които минаваха през него.

Ани вече прекарваше по-голямата част от времето си във фермата. Очарована беше от децата, а те, изглежда, се радваха на компанията ѝ. Тим вдигна пръст към нея и махна с длан надолу: задръж. Тя кимна и остана да стои на място и да гледа. Смит още се възхищаваше на гледката, която наистина беше много красива.

– Да речем, че има още един Институт – много малък, много специален, където всичко е първокласно и модерно. Компютрите не са допотопни, сградата не се руши. Намира се на напълно сигурно място. Другите Институти съществуват на, както ги наричаме, вражески територии, но не и този. Там няма шокови палки, няма инжекции, няма наказания. Няма нужда обитателите на този специален Институт да бъдат подлагани на опасни за живота процедури като топенето във водния резервоар, за да се отключат заложените им дарби. Да речем, че се намира в Швейцария. Може и да не е там, но за примера ще свърши работа. Разположен е на неутрална територия, защото много държави имат интерес да поддържат работата му необезпокоявана. Наистина много. В момента там има шестима много специални гости. Те вече не са деца; за разлика от телепатите и телекинетите в другите Институти, тяхната дарба не намалява и не изчезва, когато станат на около двайсет години. Двама от тях всъщност са на преклонна възраст. Тяхното ниво на МНФ не е свързано със специалните им таланти: в това отношение са уникални и следователно се намират много трудно. Непрекъснато им търсим заместници, но сега прекратихме това търсене, защото вече едва ли има смисъл.

– Какви са тези хора?

– Ясновидци – отговори Люк.

Смит се завъртя стреснато.

– О, здравей, Люк. – Усмихна се, но в същото време отстъпи крачка назад. Уплаши ли се? На Тим му се стори, че е уплашен. – Точно така, ясновидци са.

– Какви ги говорите? – попита Тим.

– Ясновидци – каза Люк. – Хора, които виждат бъдещето.

– Шегувате се, нали?

– Не, аз не се шегувам, нито пък той – отвърна Смит. – Можем да наречем тези шестима души нашето РПП – остаряло съкращение от Студената война, което означава Ранно първо предупреждение. Или, ако искаме да сме в крак с времето, нека кажем, че те са нашите дронове, които летят в бъдещето и набелязват точките, в които ще избухнат мащабни конфликти. Стремим се да предотвратяваме само най-големите. Светът е оцелял, защото успяваме да вземем превантивни мерки. Хиляди деца умряха в изпълнение на тази задача, но милиарди други деца оцеляха. – Той се обърна към Люк и се усмихна. – Ти, естествено, ме разбираш, заключението е достатъчно простичко. Чух, че си и гений по математика, тъй че несъмнено виждаш колко голяма е ползата спрямо цената. Вероятно не ти се нрави, но го разбираш.