Стивен Кинг - Институтът

Шедемдешет и пет години.

– Но вашите тестове винаги разглеждат събития, които ще се случат скоро – каза Калиша. – Безполезно е да отричате, мисълта свети в главата ви като неонов надпис. Освен това е логично. Каква полза от тест, чиито резултати не можете да определите в продължение на пет или десет години?

Тя хвана Ники за ръката. Люк отстъпи назад и хвана Калиша за другата ръка. Сега Тим отново чу бръмченето. Слабо, но се чуваше.

– Конгресмен Бърковиц се намираше точно там, където нашите ясновидци твърдяха, че ще бъде в деня на смъртта си – каза Смит. – А прогнозата беше направена цяла година по-рано.

– Добре – каза Люк. – Но подбирате мишени – например Пол Уестин – въз основа на предсказания какво ще се случи след десет, двайсет, дори след двайсет и пет години. Знаете, че те не са точни, знаете, че всичко може да се промени и хора и събития от тази верига да поемат в друга посока, дори заради нещо толкова банално като пропуснато телефонно обаждане. Въпреки това продължавате.

– Да речем, че имаш известно право – каза Смит. – Не е ли по-добре да се презастраховаме, отколкото после да съжаляваме? – Прежащраховаме. Шъжаляваме. – Помисли за предвижданията, които се сбъднаха, а после помисли за последиците от бездействието ни!

Ани попита озадачено:

– А откъде знаете, че предвижданията ще се сбъднат, щом убиете хората, с които са свързани? Това не го схванах.

– Не знае – отговори ѝ Люк, – но не може да понесе мисълта, че всички убийства, които са извършили, са били напразно. Никой от тях не иска да приеме тази мисъл.

– Трябваше да унищожим селото, за да го спасим – каза Тим. – Някой не се ли беше изразил така по отношение на Виетнам?

– Ако намеквате, че нашите ясновидци ни подвеждат и си измислят...

– Сигурен ли сте, че не го правят? – прекъсна го Люк. – Може би дори не съзнателно, но... си живеят добре, нали? Подсигурени са. Не като обитателите на нашия Институт. А може и предсказанията им да са искрени по времето, по което са ги направили. Но това пак не отчита случайните фактори, които влияят върху събитията.

– Нито пък Бог – добави неочаквано Калиша.

Смит – който си играеше на Бог бог знае от колко време – се усмихна сардонично на думите ѝ.

– Много добре разбирате какво искам да кажа – каза Люк. – Има твърде много променливи.

Смит се смълча за момент и се вгледа в пейзажа. После каза:

– Да, имаме математици и Разпределението на Бернули е посочвано в доклади и е подлагано на дискусии. Всъщност от години го обсъждаме. Тъй че, да речем, че си прав. Да речем, че нашата мрежа от Институти не е спасила света от ядрено унищожение петстотин пъти. Да речем, че са само петдесет. Или пет. Тогава нямаше ли пак да си заслужава?

Много тихичко Тим отговори:

– Не.

Смит го изгледа сякаш е луд.

– Не? Не ли казвате?

– Нормалните хора не жертват деца на олтара на вероятностите. Това не е наука, а суеверие. Мисля, че е време да си тръгвате.

– Ще съградим всичко наново – каза Смит. – Ако имаме време, разбира се, след като сега светът лети надолу по стръмен склон като детска количка, която никой не управлява. Това дойдох да ви кажа, както и да ви предупредя. Никакви интервюта. Никакви статии. Никакви заплахи във Фейсбук и Туитър. Повечето хора биха се изсмели на подобни истории, но ние ще ги приемем напълно сериозно. Ако искате да си гарантирате оцеляването, трябва да си мълчите.

Бръмченето се усилваше и когато Смит извади кутията цигари от джоба на ризата си, ръката му трепереше. От безличния шевролет беше слязъл уверен и овладян мъж. Свикнал да издава заповеди, които да бъдат изпълнявани на мига. Мъжът, който сега стоеше пред тях, онзи с фъфлещия говор и петната от пот, разпростиращи се под мишниците му, не беше същият.

– Най-добре е да си ходиш, синко – посъветва го Ани много тихо. Дори добронамерено.

Смит изпусна кутията цигари. Когато се наведе да я вдигне, тя отхвръкна напред, макар да нямаше вятър.

– Пушенето е вредно за здравето – каза Люк. – Не ви е нужен ясновидец, за да ви каже какво ще ви се случи, ако не откажете цигарите.

Чистачките на шевролета се включиха. Фаровете светнаха.

– На ваше място бих си тръгнал – каза му Тим. – Докато все още мога. Ядосан сте заради развоя на събитията, разбирам ви, но нямате представа колко са ядосани тези деца. Те пострадаха най-тежко.

Смит отиде при колата си и отвори вратата. После посочи Люк с пръст.

– Вярваш в онова, което ти се иска. Всички правим така, господин Елис. С времето сам ще го разбереш. За свое голямо съжаление. Колата потегли и задните ѝ гуми вдигнаха облак прах, който се понесе към Тим и останалите... но изведнъж се отклони, сякаш