Стивен Кинг - Институтът

Шериф Джон влезе в магазина и клекна до него. Носеше горнище на пижама с размерите на корабно платно и униформения си панталон, а косата му стърчеше във всички посоки.

– Бързо дойдохте – отбеляза Тим.

– Вече бях станал. Не можах да заспя и тъкмо си правех сандвич, когато Уенди ми се обади. Господине, вие Гутаале или Абсимил сте?

– Абсимил. – Дъхът му свистеше, но говореше по-силно. Тим взе един памперс и го притисна към раната, както си беше сгънат. – Ох, боли.

– Куршумът излязъл ли е, или още е в тялото? – попита шерифът.

– Не знам, но не искам пак да го обръщам, за да проверя. Сравнително стабилен е, тъй че просто трябва да изчакаме линейката. Радиостанцията на Тим изпращя. Шериф Джон я вдигна бързо от счупените стъкла на пода. Обаждаше се Уенди.

– Тим? Бил Уиклоу е забелязал крадците на Дийп Медоу Роуд и ги е погнал.

– Уенди, Джон съм. Кажи на Бил да действа предпазливо. Въоръжени са.

– Вече ги е заловил. – Макар преди малко да изглеждаше сънена, сега Уенди се беше разбудила напълно и в гласа ѝ се долавяше задоволство. – Опитали се да избягат и зарязали колата. Единият е със счупена ръка, а другият е закопчан с белезници за колата на Бил. Щатските полицаи пътуват натам. Кажи на Тим, че е прав, наистина са карали „Круз“. Как е Добира?

– Ще се оправи – отвърна шериф Джон. Тим не беше напълно сигурен в това, но осъзнаваше, че освен на полицай Гъликсън шерифът говори и на ранения мъж.

– Дадох им парите от касата – каза Добира. – Така са ни учили. – Въпреки това изглеждаше засрамен. Дълбоко засрамен.

– Правилно сте постъпили – успокои го Тим.

– Но онзи с пистолета все пак стреля по мен. После другият разби витрината на щанда. За да вземе... – Добира се разкашля.

– Не говорете – каза шериф Джон.

– За да вземе лотарийните билети – довърши Абсимил Добира. – От онези, които се търкат. Трябва да си ги върнем. Докато не ги купи клиент, те са собственост на... – Той се изкашля немощно. – На щата Южна Каролина.

– Не говорете, господин Добира – каза шерифът. – Не се тревожете за проклетите билети, а си пазете силите.

Господин Добира затвори очи.

На следващия ден, докато Тим обядваше на верандата на железопътното депо, шериф Джон пристигна с личния си автомобил. Качи се по стълбите и огледа хлътналата седалка на другия свободен стол.

– Дали ще ме издържи?

– Има само един начин да проверим – отвърна Тим.

Шериф Джон седна предпазливо.

– В болницата казаха, че Добира ще се оправи. Брат му е при него. Каза, че е виждал онези две отрепки и преди. Два-три пъти.

– Оглеждали са магазина – предположи Тим.

– Несъмнено. Изпратих Таг Фарадей да вземе свидетелски показания и от двамата братя. Таг е най-добрият ми служител, но едва ли има нужда да ти го казвам.

– Гибсън и Бъркет не са зле.

Шериф Джон въздъхна.

– Вярно е, но никой от двамата нямаше да действа толкова бързо и решително като теб снощи. А горката Уенди сигурно щеше да замръзне на място втрещена, ако не и направо да припадне.

– Но я бива като диспечер – каза Тим. – Създадена е за тази работа. Поне по мое мнение.

– Вярно е, а и е истински виртуоз в администрацията. Миналата година подреди наново всички досиета и прехвърли цялата информация на дискове. Но на улицата е почти безполезна. Все пак ѝ харесва да е част от екипа. Ти искаш ли да си част от екипа, Тим?

– Мислех, че не можете да си позволите още един полицай на заплата. Да не би случайно да са ви увеличили бюджета?

– Де да беше така. Но Бил Уиклоу напуска полицията в края на годината. Мислех си, че двамата с него можете да си размените длъжностите. Той ще обикаля центъра нощем, а ти обличаш униформата и отново ще можеш да носиш оръжие. Говорих с Бил. Той каза, че нощните обходи го устройват, поне за известно време.

– Може ли да си помисля?

– Разбира се. – Шериф Джон стана. – До края на годината има още пет месеца. Всички ще се радваме да се присъединиш към нас.

– Дори полицай Гъликсън?

Шериф Джон се ухили.

– Човек трудно може да спечели благоразположението на Уенди, но след снощи ще ти е малко по-лесно.

– Наистина ли? Ако я поканя на вечеря, как мислите, че ще реагира?

– Мисля, че ще се съгласи, стига да не я заведеш в „Гостилницата на Бев“. Хубаво момиче като нея би очаквало да го заведеш поне в „Раундъп“ в Дънинг. Или в онзи мексикански ресторант в Хардивил.

– Благодаря за съвета.

– Няма защо. А ти си помисли за работата.

– Непременно.