Томас Харрис - Кари Мора

Тук нямаше пешеходни алеи, а само тесни, обрасли пътеки.

Ханс-Петер се нуждаеше от броени секунди, за да вземе стреличките и да пусне котва срещу надигащия се прилив. Скоро той също газеше из водата с дългите си нозе, със затъкнат в колана пистолет, заредената пневматична пушка в едната ръка и фенер в другата.

Трябваше да побърза — бреговата охрана можеше всеки момент да се появи, за да го пита какво търси тук. Беше трудно да преодолява гъстата, преплетена растителност със заети ръце.

Кари скоро стигна мястото, където бе спасила орела-рибар, и се озърна трескаво за някакво оръжие — тояга, харпун за риба, каквото и да е.

По земята се въргаляха една-две мъртви птици, омотани в рибарско влакно. Счупена въдица. Празен кашон от бира.

Под бледата луна пълзяха облаци, които ту пропускаха мъглява светлина, ту я забулваха съвсем.

Хиляди птици шаваха в тъмнината и издаваха приглушени звуци, примесени с тревожния писък на някое пиле, бързо успокоявано с порция повърната риба.

Нощна чапла газеше край мангровите коренища, повдигайки високо ципестите си крака. Тя спря и изнесе назад глава върху змийската си шия, готова за удар. Нощта живееше.

Кари продължи да тършува по земята за някакво оръжие, докато не чу Ханс-Петер шумно да си пробива път сред растителността по брега. Тогава се отдръпна назад в гъсталака и застина, наблюдавайки бледите лунни отблясъци върху плешивата му глава. Той доближи съвсем. Пистолетът бе затъкнат отзад на колана му, а на ухото си носеше обицата на Антонио. Щеше да мине точно покрай мястото, където бе висял орелът-рибар.

Тя напрегна мускули. Дали да не се хвърли в гръб и да му отнеме пистолета? Не бързай, помести крак наляво-надясно, преди да стъпиш, за да разчистиш земята от пукащите съчки.

Един папагал изпърха с криле точно над главата й и с крясък се отдалечи. Ханс-Петер се извъртя, насочи пушката и стреля. Стреличката профуча край ухото й, а в следващия миг той беше върху нея. Тя го изрита силно в бедрото, но той се стовари отгоре й с цялата си тежест, поваляйки я по гръб в храстите.

Ханс-Петер бе много силен. Сега с единия си лакът бе притиснал гърлото й, докато с другата ръка ровеше в джоба си за нова стреличка, която да забие в нея. Нещо, поклащащо се от шията му, докосна лицето й и тя видя, че това е нейният кръст на свети Петър. Той трябваше да смени ръцете си, за да бръкне в другия си джоб, и тя използва момента, за да го удари с чело. Пръстите й напипаха висящото кръстче и тя измъкна от него острието, което бе късо, но не чак толкова късо. Кари го заби в мекото място под брадичката му и го завъртя. То влезе в устата му и разряза големите кръвоносни съдове под езика, каквото и бе предназначението му. Ханс-Петер изправи гръб и се улови за лицето, като се давеше и кашляше кръв. Кари вече се измъкваше изпод него и той посегна към пистолета, но пак се улови за гърлото. От носа му рукна още кръв и потече по гърдите му, черна под лунната светлина. Той се преви и с пъшкане се отмести от нея. Тогава Кари измъкна пистолета от колана му и го простреля между плешките. Той рухна до дървото, на което бе висял орелът-рибар. Опря гръб в дънера му и впи взор в нея. Тя не сведе очи, а също продължи да го гледа, без да мигне, до сетния му дъх. После отиде до него и си взе обратно кръстчето.

Така и щяха да го открият в идните дни полицаите, повикани от някоя туристическа лодка, дошла да наблюдава птици. Облегнат на дървото, с лешояди, кацнали върху двете му рамене като тъмни ангели на неговата душа. Закриващи го с черните си криле, докато същевременно кълват меките тъкани на лицето му. Сребристите коронки на кучешките му зъби вече щяха да блестят постоянно, отразявайки безпрепятствено светлината.

Наближаваше изгрев и птичите колонии се пробуждаха. По земята се разнасяха дружни плясъци на криле и първите ята се издигаха. Белите ибиси пламтяха, кръжейки на фона на светлеещия хоризонт. Островът трептеше и оживяваше. Слънцето на изток скоро щеше да се покаже и Кари виждаше ясно моста на магистралата. Заедно със звездите по небосклона избледняваха и точките на маяците край лечебницата, където се намираха нейните учебници, нейната кутия тор за овошки, нейната студентска карта за колежа „Маями-Дейд“.

Кари намери две празни туби. Едната имаше капачка, а за другата се наложи да приспособи парче пластмаса, пристегнато с рибарска корда. Завърза ги под мишниците си вместо спасителна жилетка, нагази във водите на залива и без да се оглежда назад, заплува към утрото.