Томас Харрис - Кари Мора

— Благодаря ти, Фаворито. — Кари извади торбичката и постави кошницата обратно в лодката, върху сгънатия инвалиден стол. — Някой май е на път да слънчаса — добави и предложи на Илиана сламената си шапка. Тя не протегна ръка да я вземе.

Кари се взря в скованото й лице.

— Дръж се за Фаворито. Той е добър човек.

Тя сложи шапката върху кошницата. Двамата отплаваха, а Кари пъхна кюлчетата в чантата си под няколко учебника и една опаковка тор за овошки.

Щом лодката се отдалечи достатъчно, Илиана промълви почти без да мърда устни:

— Това момиче е много красиво.

— Красиво е, да — отвърна Фаворито. — Също като теб.

От брега Кари видя как Илиана слага шапката на главата си и й маха с ръка. Може би дори се усмихва.

Тя взе автобуса и отиде да стяга бъдещата си къща край Снейк Крийк Канал.

Беше топъл ден преди Коледа. Плумериите бяха оголили клони, готови да посрещнат двайсет и четири градусовата зима. Вятърът запращаше едрите листа в нозете на Кари, която крачеше от автобусната спирка към своята къща до Снейк Крийк Канал.

В ръцете си носеше две торби. В едната имаше разцъфнало яркорозово скаридено растение, а в другата — нейните учебници и копие от ръководство за изграждане на покривни конструкции.

В един от съседните дворове няколко хлапета на седем-осемгодишна възраст се трудеха над сцена на Рождество Христово.

Разполагаха с фигурки на Йосиф, Мария и бебето Исус, както и на животните от яслата — коза, магаре и овца, а също с три костенурки.

По средата на сцената бе забучен прът от плажен чадър. Две момиченца и едно момченце разпъваха гирлянди от цветни лампички от върха му надолу към земята, за да оформят нещо като светеща шатра.

Една жена ги наблюдаваше от терасата. Тя държеше нисковолтов трансформатор, чийто кабел бе намотан под стола й.

— Чудесна сцена на Рождество — каза Кари на децата, като се усмихна на майка им.

— Благодаря — отвърна по-голямото момиче. — „Кеймарт“ беше единственото място, където продаваха пластмасови. Гипсовите се развалят от дъжда.

— Виждам, че сте сложили и костенурки в яслите.

— Тях и без това ги имахме, а фигурките на Тримата влъхви бяха свършили. Дървени са, но ги топнахме в лак в случай че завали.

— Ако се появят истински влъхви — додаде момчето, — пак ще ги оставим. — Тогава ще си бъдат обикновени костенурки, живеещи в яслите. Приятели с магарето и овцата.

— Но ще ги нацапаме с кал, за да приличат на костенурките от блатото — вметна момичето.

— Е, браво на вас — поздрави ги Кари. — Благодаря, че ми обяснихте.

— Моля, пак заповядай. Ела да видиш как всичко ще светне, щом мама пусне тока. Feliz Navidad . 45 45 Весела Коледа (исп.). — Б. пр.

Докато вървеше към своята къща с дупката на покрива, покрита със синьо платнище, Кари дочу свирене с уста. То започна като откъслечни сигнали, които с приближаването й все повече се усилваха и учестяваха. Тя разпозна езика „силбо гомеро“ на възрастната си съседка. Той вероятно я предупреждаваше за мъжа, седнал на стъпалата пред прага й.

Кари прехвърли торбата с тежката саксия от лявата в дясната си ръка. Тя се поклащаше като боздуган край бедрото й.

Щом я забеляза, мъжът се изправи.

Тя спря в ъгъла на двора уж за да огледа едно растение, чиито листа жълтееха.

Забеляза, че дясната страна на сакото на посетителя й е издута. Под него се очертаваше дръжката на пистолет. Вместо да използва пътечката, тя мина през тревата, така че слънцето да свети в очите му.

— Госпожице Мора, аз съм инспектор Тери Роблес от полицейското управление на Маями-Дейд. Бихте ли ми отделили няколко минутки? — От учтивост той й показа служебната си карта вместо металната значка.

Тя не приближи достатъчно, за да прочете написаното вътре. Вместо това се запита дали той не носи свински опашки на колана си.

Тери Роблес видя, че лицето на Кари е лицето от рисунките в папката, която носеше под мишница. Тези рисунки пареха кожата му, усещаше ги не просто като улики, а като срамни, мръсни неща.

Кари не искаше да го пуска в дома си — мястото, където пренареждаше оскъдните си мебели по няколко пъти в седмицата. Той не биваше да влиза там, понеже беше ченге също като имиграционните. Затова го покани да седнат на масичката в двора. От верандата какадуто отговаряше на сигналите на съседката с крясъци и ругатни на английски и испански.

— Разбирате ли езика със свирене? — попита я Роблес.