Томас Харрис - Кари Мора

Останалите рисунки бяха още по-отвратителни. Тя разгледа всичките, после ги сложи обратно в папката и я бутна през масата към Роблес.

— Вие можете да ни помогнете със залавянето на Ханс-Петер — каза той.

— Как?

— Той е обсебен от вас. Търсим го както ние, така и Интерпол. Трябва да вкараме извратените му и богати клиенти в затвора или в лудницата, където им е мястото. Да спрем Ханс-Петер да разфасова жени заради тях. Вие можете да го привлечете.

— Знаете ли къде е сега?

— През последните два дни кредитните му карти са използвани в Колумбия — в Богота и Баранкиля. От телефона му също са правени обаждания от Богота. Но той ще се върне. Ако не го стори, ще предприемем действия съвместно с Интерпол. Наш информатор разпозна някои от неговите клиенти. Един има вила в Сардиния. Мога да уредя отсъствията ви от училище и от работа. Бихте ли го направили? Бихте ли ми помогнали да го закопчая?

— Да.

— Искам и онези, които са го снабдили с оръжия, също да си понесат заслуженото. — Роблес бе извършил някои арести, но трябваше да докаже пред съда, че въпросните оръжия са се намирали в ръцете на престъпниците. — С една от тези пушки раниха жена ми, а също и мен. Обстреляха къщата ми, която много прилича на вашата. Искам да кажа, на къщата на девера на братовчедка ви. Случайно да сте видели хората на Ханс-Петер Шнайдер да са въоръжени с нещо?

— Да.

— Бихте ли описали с какво точно?

— Да опиша пушките?

— Четох вашата молба за удължаване на защитения статут. Знам биографията ви. Можете ли да твърдите със сигурност, че са били истински, а не бутафорен филмов реквизит?

— Имаха два автомата АК-47 със заглушители и две карабини AR-15, едната пригодена за автоматична стрелба. Разполагаха с плоски пълнители от по трийсет патрона за всичките, както и с един барабанен за автоматите. Шефът им, Ханс-Петер Шнайдер, носеше деветмилиметров „Глок“ в кобур на кръста. Искате ли лимон с чая?

— Няма да пия чай, госпожице Мора. Вижте, не мога да ви осигуря двайсет и четири часова охрана, но ще ви предложа едно-две жилища за защитени свидетели, където никой няма да ви открие. Ще останете там само докато…

— Не. Домът ми е тук.

— Няма ли поне да ги разгледате?

— Виждала съм центрове за задържане на имигранти. Това ми стига.

— Носите ли постоянно мобилен телефон, на който да мога да се свържа с вас?

— Да.

— Ще помоля колегите от участъка на северен Маями Бийч да наминават често оттук.

— Добре.

Роблес намираше Кари за много привлекателна в този златист следобед, макар тя самата явно да не го харесваше. Той от дълго време бе сам. Сети се за своята съпруга в Палмира Гардънс, с огретите й от слънцето коси. Трябваше да се махне оттук.

— Ще продължим да издирваме Ханс-Петер — каза. — Щом го открием, ще се свържа с вас. Пазете се и заключвайте вратата.

— Весела Коледа, инспекторе.

— Feliz Navidad — отвърна Роблес.

Е, може би не ме мрази чак толкова , помисли си, докато отиваше към колата. Не че има някаква разлика след като съм на служба.

Ханс-Петер Шнайдер имаше всичко, от което се нуждаеше в момента. Господин Гние му бе предплатил половината от хонорара в размер на 200 000 долара за доставката и модификациите над Кари. Разполагаше със своя склад в Маями, който никъде не се водеше на негово име, и с яхтата, регистрирана на компания в Делауеър.

В Колумбия Палома нарочно работеше с телефона и кредитните му карти.

Бе получил вест от Карън Кийф, доизлежаващата присъдата си специалистка по татуировките, че е съгласна след като я освободят да отиде в Мавритания и да украси Кари. Ханс-Петер я бе снабдил с портрет на Майка Гние, по който да се упражнява.

Беше екипиран с пневматична пушка JM Standard, изстрелваща упойващи стрелички с достатъчно азаперон, за да приспят 60-килограмово млекопитаещо. Отзад на колана му бе затъкнат деветмилиметровият пистолет.

Ханс-Петер бе открил, че обездвижени хора най-лесно се транспортират във вентилиран чувал за трупове, с дръжки за носене отстрани. По принцип тези чували са херметични и не пропускат течности и миризми. Но така обектът, ако още не е мъртъв, би се задушил. Чувалът в комплекта на Ханс-Петер бе проветрив, от един пласт зебло.

Имаше също здрави свински опашки, хлороформ и тампони за лице. На лодката бяха подготвени диетични добавки за принудително хранене и неговите обсидианови скалпели, в случай че решаха да поработят в каюткампанията на кораба на господин Гние, докато прекосяваха океана към Мавритания.