Томас Харрис - Кари Мора

Как можеше да се освободи? Запъхтяното дишане изпълваше ноздрите й с ароматите на лодката. Мирис на мръсни чаршафи и засъхнала кръв. На урина от мъртвеца пред нея. На крака от старите платнени обувки С ТЕХНИТЕ КОЖЕНИ ВРЪЗКИ.

С колко време разполагаше? Не много.

— Нагледай я и се връщай тук, Матео! — провикна се Ханс-Петер отгоре. — Ако ти хрумне да я чукаш, ще те убия! Продаваме само прясно месо.

Кари извади обувките изпод койката и с пръсти и зъби изниза връзките. После ги съедини, образувайки една дълга връв. Прокара я зад „свинските опашки“, а в двата й края направи примки, в които пъхна стъпалата си като в стремена.

После започна да движи крака напред-назад, сякаш караше велосипед. Връвта със съскане взе да се плъзга по най-вътрешната от пластмасовите лентички. От триенето се вдигна дим, а топлината загря кожата й.

— Матео, качвай се веднага, кучи сине! — кресна Ханс-Петер. — Защо ли ти дадох да й лижеш циците!

Тя не спираше да движи нозе. Топлината и пушекът се усилиха и ХОП — първата свинска опашка се скъса. Връвта опря във втората, която скоро последва примера й, но точно тогава дясното стъпало на Кари се изхлузи от примката. Нужни й бяха няколко трескави секунди, за да нагласи всичко отново. ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ. Тя търкаше и търкаше. ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ, ДАВАЙ! С тих пукот се скъсаха третата и четвъртата лентичка. Ръцете й бяха свободни, макар и леко схванати, тръпнещи от възстановяващото се кръвообращение.

Тя пъхна глава в куполообразния плексигласов люк. Горе се виждаше ивица светлина, лилава като небцето на орела-рибар. Минаваха под магистралата. Ето ги и маяците за самолетите, като червена и бяла звезда. Те бяха монтирани на високите антени край лечебницата „Пеликан Харбър“, където се намираха нейните учебници, нейната кутия тор за овошки. Вече излизаха изпод моста и тя зърна фаровете на колите, стрелкащи се в непрекъснати нишки, като трасиращи куршуми от картечница.

Ако стъпеше върху койката, можеше да отвори люка. Но той бе разположен в предната част на палубата. Застаналият на руля Ханс-Петер щеше да я забележи. Вече плаваха южно от магистралата, напредвайки с равномерно темпо. Нямаше за кога да чака.

Машините забавиха ход и спряха. Ханс-Петер заслиза по стълбичката. Тя заключи паянтовото резе на вратата. Стъпките приближаваха.

Кари отвори люка и пропълзя отвън на палубата. Долу под нея Ханс-Петер риташе вратата на каютата. В ръцете си държеше пушката с упойващи стрелички.

Той забеляза, че люкът е отворен, и изтича обратно тъкмо навреме, за да види как тя плонжира през борда и започва да плува към тъмнеещите очертания на остров Бърд Кий.

Ханс-Петер включи големия прожектор на лодката и го завъртя след нея, взирайки се напрегнато. Щом я улови в лъча, вдигна пушката и се прицели.

Усетила светлината, Кари се гмурна и бързо доближи дъното. Водата бе достатъчно плитка, за да види собствената си сянка върху пясъка.

Но трябваше да поеме дъх. Издиша под повърхността и показа за кратко глава. Оръжието изпука и прати стреличка, която мина през разпуснатите й коси.

Последната стреличка на Ханс-Петер. Трябваше да слезе долу за още.

Той захвърли оръжието и се върна на руля. От рубката можеше да контролира прожектора и скоро откри Кари отново. Даде газ и насочи лодката подире й. Щеше да я прегази дори ако това я убиеше.

Кари поначало бе добър плувец, но сега плуваше по-бързо от всякога. Мощните дизелови двигатели вдигаха пяна все по-близо зад нея. Бърд Кий също приближаваше, до брега му оставаха едва петдесетина метра.

Ревът на моторите сякаш бе директно отгоре й, прожекторът вече не успяваше да се наклони достатъчно, за да я освети. Килът се удари в дъното и лодката с продължително стържене заседна в плитчините пред острова. Ханс-Петер политна напред, удари се в руля и падна на палубата, но бързо скочи отново на крака.

Кари продължи да плува, докато ръцете й не опряха в пясъка, после се изправи и затича през водата към безлюдния, тънещ в плътен мрак Бърд Кий. Дробовете й пламтяха. Дали не е по-добре да спре? Да се изправи лице в лице с него още тук и сега? Не, във водата не можеше да си служи с ритници, а той имаше пистолет.

Тя продължи напред и навлезе в гъстата мангрова растителност. Пое през нея и купищата отпадъци, довлечени от реката и изхвърлени от увеселителните съдове — счупени хладилни чанти, туби, пластмасови бутилки. Прескачаше по-светлите предмети, видими в оскъдната светлина между клоните, и се препъваше в по-тъмните. Край нея се носеше остър мирис на гуано. Разбудени ята пърхаха в гъсталака, чуваха се шумните, недоволни крякания на ибисите.