Томас Харрис - Кари Мора

— В такъв случай ще подготвя ваната.

— Добра идея. Тя вероятно ще е напълнила гащите.

Двамата мъже се засмяха в колегиално разбирателство.

Долу, в каютата на носа, Кари предпазливо помръдваше всички части от тялото си. Доколкото можеше да установи, нямаше счупени кости, но усещаше челото си подуто и покрито със засъхнала коричка.

Разгря мускулите си, като се обръщаше ту на една, ту на друга страна.

После, гледайки люка над себе си, се избута с крака до седнало положение и опря гръб в койката. След доста разтягане и пет-шест опита успя да прокара вързаните си китки под бедрата, така че да се озоват зад свитите й колене. Придърпа колене плътно към гърдите си и след неистов напън стъпалата й минаха между китките. Сега вече ръцете й бяха отпред.

Видя, че са пристегнати с четири дебели свински опашки, същите като тези на глезените й. Дългите им свободни краища стърчаха встрани.

Децата, завързани във водата. Краищата на „свинските опашки", стърчащи от китките им. Главите им, опрени една в друга. Бум!

При спомена в гърдите на Кари се надигна гореща вълна, която й вдъхна известна енергия. Как можеше да се освободи? Във всички случаи трудно. С удар в бедрото човек можеше да скъса една или дори две нормални свински опашки, но не и толкова дебели, и не четири на брой. Да ги изхлузи, като освободи контрите им? Нямаше как да стигне китките си, но можеше да опита с тези на глезените, стига да имаше подходящ инструмент. Кръстът на свети Петър със скритото вътре острие бе изчезнал от врата й. Тя се озърна наоколо за карфица, фиба, каквото и да е.

Нямаше нищо. Същото бе положението и в тясната баня. Само душ, тоалетна чиния, шкаф с огледало и електронна везна. Провери под койките, опипвайки пода. Нищо освен чифт миризливи платнени обувки. Какво можеше да използва? Ножът й липсваше, джобовете й бяха обърнати с хастарите навън. Бяха я претърсили съвестно. Усещаше охлузено място на едната си гърда, като от търкане с набола брада. Гадост. Кое беше тънко, плоско и метално? ЕЗИЧЕТО НА ЦИПА НА ДЖИНСИТЕ Й.

Кари разкопча джинсите си. Беше бавна и трудна задача да ги смъкне надолу по сгънатите си крака, при това с вързани ръце.

За момент опита да използва езичето върху китките си, но нямаше как да го насочва с пръсти и то постоянно се изплъзваше. Тогава се съсредоточи върху глезените.

Две от пластмасовите лентички бяха закопчани отпред. Тя започна да тика езичето в квадратната глава на едната. Не. Не. Все не успяваше да натисне контрата. Не. Не. Не. Да! Контрата се освободи, дългият край на свинската опашка се изхлузи и тя падна на земята. Кари я хвърли под койката, за да не се вижда от палубата.

След като потърка червената резка върху кожата си, се залови със следващата. Тя се оказа по-упорита и й костваше към дузина опити. Другите две бяха закопчани отзад и с първата трябваше да работи опипом. Докато я свали, минаха десет минути. Водата и разстоянието се носеха под кила на лодката. Последната бе достатъчно хлабава, за да я извърти отпред. Махна я от третия опит.

Но с китките беше различно. Не можеше да борави с езичето на ципа без помощта на пръстите си. То просто се измяташе встрани.

Кари седна на пода, опряла тил в края на койката. По стълбичката се зададоха стъпки. Дали да не опита да се бие само с крака и вързани ръце? Или да скрие глезените си под койката и да се преструва, да спечели малко време? Не, по-добре да се бие още сега.

Тя се пресегна и взе от банята тежката везна. Изправи се на нозе и я вдигна високо над главата си. Вратата на каютата се отвори и тя ритна Матео в топките толкова силно, че почти го отлепи от земята. С още един ритник в слънчевия възел му попречи да извика. Той се преви на две и тя с всички сили стовари везната върху главата му. След като Матео падна по лице върху металния под, го удари още два пъти с острия ръб в основата на черепа. При втория удар звукът бе по-мек. Разнесе се остър мирис на урина и под него се образува локва.

Цялата схватка бе съпроводена само от няколко пъшкания и блъскания, не по-силни от боботенето на двигателите или плискането на вълните в борда. Имаше вероятност Ханс-Петер да не е чул нищо. Но във всички случаи до броени минути щеше да установи липсата на помощника си.

Ръцете, ръцете… Нямаше как да плува без ръце, освен ако не разполагаше със спасителен пояс или жилетка. В каютата такива липсваха. Тя претърси Матео с надеждата да открие нож или пистолет, но Ханс-Петер бе твърде умен, за да праща надзирател с оръжие. В джобовете му нямаше нищо освен пакетче глупави дъвки.