Томас Харрис - Кари Мора

— Не. Но някои пестят с него минути за телефон. А също и се предпазват от хакери. Моля да извините папагала ми. Постоянно подслушва хората от квартала. Ако ви каже нещо обидно, не е лично.

— Госпожице Мора, в къщата, където сте работили, се случиха някои неща. Познавате ли последните наематели?

— Видях ги само за ден-два.

— Що за хора бяха?

— Казаха, че са от филмова компания, но не помня името върху разрешителното за снимки. През последните години идваха много като тях, използваха декорите и макетите в къщата, за да правят телевизионни реклами.

— Помните ли имена?

— Началникът им беше висок мъж, на име Ханс-Петер.

— Знаете ли какво са открили вътре?

— Не. Те не ми допаднаха и още на втория ден напуснах.

— Защо?

— Бяха бивши затворници. Не ми хареса начинът, по който се държаха.

— Оплакахте ли се на някого?

— Само на шефа им, преди да си тръгна.

Роблес кимна.

— Част от тях сега са мъртви, а други са изчезнали. — По лицето на Кари не пролича никаква реакция. — Разбирам, че в момента учите?

— Да, карам подготвителен курс. Искам да стана ветеринар.

— Наскоро са удължили временния ви защитен статут, а също и разрешението ви за работа. Поздравления.

— Благодаря.

Тя вече предусещаше следващия въпрос.

— Вие сте на път да получите гражданство, госпожице Мора — намести се върху стола си Роблес. — Положили сте много усилия. Чистили сте домове, гледали сте стари и немощни хора. Тази група е изнесла много злато от къщата, в която сте работили. Вие взехте ли нещо от него?

— Злато? Та те едва ми дадоха пари колкото да им напазарувам храна.

Три от кюлчетата все още стояха скрити в гнездото от опосум на тавана.

— Миналата година сте декларирали скромни доходи, но неотдавна сте успели да си купите тази къща.

— Тя е ипотекирана, а собственик е деверът на братовчедка ми от Кито. Аз само се грижа за нея и я ремонтирам.

Това бе вярно, на хартия. При нужда можеше дори да го докаже на този кучи син.

Докато гледаше лицето на Роблес, неговите очи, тъмни подобно на нейните, в двора на собствената си къща, в гърдите на Кари се надигаше гняв.

Тя не бе предполагала, че проблемите ще я застигнат и тук. Че ще влязат в градината й, в дома, построен върху солидна плоча, така че никое дете да не може да се нарани отдолу.

Лицето на Роблес остана на фокус, докато гледката наоколо се размъти. Центърът на полезрението й бе кристално ясен, също както в онзи ден, когато бе видяла командира си да стреля по момченцето под къщата.

Кари вдигна взор към манговото си дърво, заслуша се в шепота на листата му и вдиша дълбоко. Веднъж, два пъти.

Една закъсняла пчела доближи растението в пазарската й торба и се залови да обхожда цветовете му. В съзнанието на Кари изникна образът на стария професор, за когото се бе грижила в Колумбия, със сгънатите в джоба очила и мрежата против комари, висяща от периферията на шапката.

Гневът й срещу Роблес бе неоснователен и тя го знаеше.

— Инспекторе — каза, като се изправи. — Сега ще ви донеса чаша студен чай и ще ви помоля да ми обясните целта на посещението си.

Като млад морски пехотинец, Тери Роблес в продължение на шест седмици бе държал шампионската титла по бокс в полутежка категория на Тихоокеанския военноморски флот. Сега съзря в изражението на Кари нещо, което му бе познато.

Добре, добре, време е за шоу , повтори си няколко пъти наум, преди най-сетне да отвори уста.

— Имате ли някаква представа какво е възнамерявал да стори с вас Ханс-Петер Шнайдер?

— Не.

— Той доставя жени за миньорите в нелегалните златни мини на Колумбия и Перу. Много от тях получават отравяния, защото водата там е замърсена с живак. Това прави органите им негодни за продажба, след като умрат. За търговията си с органи Ханс-Петер набира жертви по мотелите. Също продава осакатени жени на специализирани клубове по цял свят. Прави върху тях модификации по заявка на клиента. Мисълта ми е, че ако не хване вас, ще изтезава други жени отново и отново.

От страна на Кари нямаше видима реакция.

— Ето скици на плановете му относно вас. Предварително се извинявам, но сме длъжни да подходим сериозно.

Роблес й подаде папката и тя се зае да отгръща листата един по един.

От изобразителна гледна точка рисунките бяха много добри. На първата тя бе оставена само с един крайник — ръка, с която да доставя удоволствие на господаря си — и бе цялата татуирана с портрети на Майка Гние. От останалите й крайници нямаше и помен, нито дори чуканче. Приличаше на дънер с един-единствен клон. Надписът в ъгъла гласеше „Агнешка плешка“.