Томас Харрис - Кари Мора

Гомес застана зад Фаворито, вдигна го заедно със стола и кутията с инструменти и го изнесе по стълбите от мазето.

След броени минути бусът потегли към летището под ръмящия дъждец. Докато се качваха на магистралата, се разминаха с бързо движещ се конвой, който отиваше в обратна посока, към Маями Бийч.

Два микробуса на имиграционната и митническата служба, с по шест души във всеки, четирима агенти на ФБР и специалните полицейски части на окръг Маями-Дейд плюс екип за обезвреждане на взривни устройства, оборудван с робот, се носеха с вой на сирени по посока на Маями Бийч. Щом навлязоха в града, оставиха включена само една сирена на линейка.

Първи в имението на Ескобар пристигнаха полицията и пожарната на Маями Бийч. Бреговата охрана се присъедини с две лодки без светлинна или звукова сигнализация. Специалните части влязоха през предния и задния вход едновременно. Над площадката за кацане на двора кръжеше хеликоптер.

Роботът, програмиран да се пази от прекатурване, се поколеба пред тясното стълбище, но с малко насърчаване от своя оператор се спусна в мазето. Цевта на 12-калибровата му гладкоцевна пушка бе пълна с вода за прекъсване на детонационната верига на бомбата.

Видеокамерата на робота показа отворения сейф. Горните рафтове бяха празни, а на долните имаше килограмови пакети семтекс. Сапьорите с облекчение отбелязаха, че кабелите са отделени от зарядите и струпани върху сгъваема масичка. До тях имаше и живачен детонатор, вече обезвреден. Членовете на екипа искрено оцениха жеста.

Магнитите и инструментите на Фаворито, грижливо избърсани от отпечатъци, се въргаляха в подножието на стълбите.

В къщата не откриха никого освен манекените, играчките и филмовите макети на чудовища.

Служители от различни агенции се повъртяха безцелно. След като експлозивите бяха откарани, напрежението си отиде заедно с тях.

Сапьорите се събраха около старинния електрически стол във всекидневната и взеха да разсъждават дали с него може да се подгрее пица. Техният сержант, седнал върху стола, заключи, че напрежението ще е достатъчно, за да разтопи сиренето, но не и да я препече и именно поради това уредът вече не се използва в „Синг-Синг“. Всичко изглеждаше забавно след като бомбата вече я нямаше.

Полицията блокира магистралите, водещи към Маями Бийч, а бреговата охрана проверяваше всеки съд, минаващ под мостовете.

Тери Роблес събра оръжията в къщата — автоматът АК-47 и карабината AR-15, намираща се в стаята на покойния Умберто. С ръкавици на ръцете, разглоби карабината и извади шепталото — малка част от ударно-спусковия механизъм, позволяваща на оръжието да преминава на напълно автоматична стрелба. Той го показа на един служител от Агенцията по алкохола, тютюна и огнестрелните оръжия, присъстващ на сцената.

— Виж ти — повдигна вежди онзи. — Изглежда ново.

Всички легални части от този вид бяха изработени преди 1986 г. Законно регистрирано, такова оръжие щеше да струва на собственика си 15 000 долара, ако се спазареше изгодно и притежаваше съответния лиценз. Незаконно, можеше да му коства до 250 000 глоба и 20 години престой във федерален затвор без право на предсрочно освобождаване.

— Направи ми една услуга — каза Роблес на агента. — Опитай да го прекараш спешно през лабораторията.

В стаята на Ханс-Петер откри папка с рисунки, които бяха ужасяващи за гледане.

Два дни по-късно инспектор Роблес и агентът посетиха под прикритие склада без прозорци, приличащ на кланица, откъдето както хората на дон Ернесто, така и Ханс-Петер вземаха под наем оръжия.

Собственикът им се представи като Бъд. Истинското му име, фигуриращо в заповедта за арест в джоба на инспектор Роблес, бе Дейвид Вон Уебър, на 48 години, с две предходни задържания за притежание на кокаин и шофиране в нетрезво състояние.

Полицаите го откриха по отпечатъците, оставени върху малката метална част в пушката на Умберто.

На летището бусът спря недалеч от стария самолет и екипът на дон Ернесто с помощта на хидравлична количка прекара пълните със злато перални машини до подемника на товарния отсек. После те заеха своето място сред множество други обикновени перални, пътуващи за Южна Америка.

Валеше дъжд и ситни капки ръсеха отражението на сивото небе върху бетонната настилка. Един Боинг 707 мина по пътеката за рулиране и заглуши разговорите. Щом той се отдалечи, дон Ернесто каза: