Томас Харрис - Кари Мора

Фаворито избърса ръце с хартиена салфетка.

— Ако някой желае да излезе, сега е моментът. Ще ви помоля за едно. Отсега нататък и докато не приключим, всички ще правите точно каквото ви кажа. Дон Ернесто, при цялото ми уважение това се отнася и до вас.

— A sus órdenes 44 44 На вашите заповеди (исп.). — Б. пр. — кимна донът.

Фаворито дръпна дълбоко от цигарата, пусна фаса на пода и го смачка с колелото на стола. Погледна ярко осветения образ на Девата на Милосърдието от Ел Кобре и се прекръсти. После докосна нарисуваните под нея лодкари с думите:

— Сега всички сме в една лодка, братя.

В същия момент, на 1170 километра разстояние, факсът в офиса на Диего Рива иззвъня и от него започна да се точи документ.

В мазето на къщата на Ескобар Фаворито придвижи инвалидния си стол до изрисуваната врата на сейфа и постави спирачките на колелата.

Той се пресегна и постави първия магнит върху лявото кръгче. Заслуша се през стетоскопа. После постави втория магнит върху дясното кръгче. От вътрешността се дочу прищракване. Фаворито примигна на няколко пъти. Можеше да чуе звука от отлепването на клепачите си.

— А сега да изпишем A-V-E — прошепна сам на себе си. — Аве Мария, Пресвета Дево, и като го казвам, наистина го мисля.

Той докосна буквата А. После V. Посегна към Е и докосна и нея. Секунда време. Изщракване.

Опита дръжката. Тя не помръдна, но в стетоскопа се разнесе слабо цъкане. То ставаше все по-силно и по-силно, докато не изпълни помещението. Цък-цък-ЦЪК.

— Излезте оттук — промълви Фаворито, без да вдига глава от книжата. — Вървете и не спирайте, докато не стигнете улицата. Там залегнете извън стената.

— Ще изнесем и теб — каза дон Ернесто. — Гомес!

Едрият мъж пристъпи напред и се наведе да го вдигне.

— Не, сеньор — рече Фаворито. — Имаме уговорка.

— Разчистете стаята — нареди Ернесто. — Бързо. Бягайте.

Мъжете тръгнаха припряно, засрамени, задето напускат къщата, но и милеещи за кожата си. Щом стигнаха двора, взеха да подтичват. Майната му, Кармен , долетя ядно крякане откъм кухнята. Кари се отби да отвори клетката.

В мазето Фаворито движеше магнита нагоре и надолу по надписа. Цъкането се учестяваше и ставаше все по-силно, а пулсът на собственото му сърце го следваше в кошмарен унисон. Той вдигна схемата и погледна едновременно нея и картината. Отразената светлина мина през хартията, обозначавайки по-ярко петънце, където тя бе изтънена от триене. Точката леко вляво, в горния край на цветистия ореол на Девата, липсваше от скицата. Той взе магнита и се пресегна от стола си, но не успя да достигне ореола, с всички сили опита да се оттласне нагоре с една ръка. Цъкането вече звучеше като грохот на гръмотевици, като пушечни изстрели. Той се взря отчаяно в лицето на изображението и извика:

— КАРИДАД!

Горе на приземния етаж Кари го чу. Тя захвърли разпердушинената птица на дивана и се завтече надолу по стълбите, към хаоса от звуци и светлина.

Фаворито й подаде магнита.

— Черната точка горе на ореола, на дванайсет часа!

Кари взе разстоянието на три дълги крачки, вдигна ръка, сякаш щеше да забива баскетболен кош, и залепи магнита право върху петънцето в ореола на Девата.

ЦЪК. Цък. Цъкането спря. Пред смаяните погледи на Фаворито и Кари дръжката на сейфа се завъртя и щракна. Тя се наведе над него и двамата се прегърнаха неловко, докато конвулсивното им дишане не премина в смях.

За петнайсетина секунди всички звуци по света замряха. Сърцата им за миг слязоха в петите, когато се разнесе едно последно цъкане. После двамата се заловиха за работа.

Фаворито не можеше да достига навсякъде в сейфа, затова Кари му помагаше да сваля ярко оцветените кабели и детонаторите и да ги събира на масата. Оставиха семтекса вътре заедно с гвоздеите, натъпкани край него вместо шрапнели.

Не искаха да използват мобилен телефон в близост до сейфа, затова щом обезвредиха и извадиха детонаторите, Кари остави Фаворито в мазето и отиде да даде на останалите сигнал за отбой, размахвайки белия папагал над главата си.

Оттам нататък всичко тръгна бързо.

Подобно на пожарна команда те си подаваха кюлчетата от типа „Гуд диливъри“, грапавите слитъци от нелегалните мини в Инирида и торбите с малки кюлчета от по десет тола, всяко с размерите на запалка „Зипо“. Отвън чакаше микробус, в който бяха наредени три перални машини с горно зареждане, подсилени с дебела арматура.