Томас Харрис - Кари Мора

— Тръгни с нас, Кари. Ела да работиш за мен. Тук те чакат само неприятности.

— Благодаря, дон Ернесто, но сега това е моят дом.

— Сериозно ти препоръчвам да дойдеш.

Тя поклати глава. В дъжда изглеждаше по-млада от своите двайсет и пет години.

— Добре тогава. Щом продам златото, ще получиш вест от мен. Намери място, където да държиш парите. Наеми някой голям сейф. Вкарвай ги в употреба постепенно, докато не дойде моментът да инвестираш в собствен бизнес. Мога да ти препоръчам подходящ счетоводител.

— А леля ми?

— Ще се погрижа за нея, както ти обещах.

Ханс-Петер Шнайдер наблюдаваше самолета от страничната лента на пътя, минаващ покрай оградата на летището. Телефонът лежеше в скута му заедно с листче, върху което бяха изписани номерата на контрола на въздушния трафик, полицейския участък на летището, администрацията за сигурност на транспорта и имиграционната и митническата служба.

Дон Ернесто притича до тоалетната, набирайки пътьом някакъв номер. Когато се сети да погледне йод вратите на кабинките, не видя ничии крака.

— Тя работи в лечебницата „Пеликан Харбър“, край 79-а улица — изрече в слушалката, докато стоеше пред писоара.

В далечината се чуха сирени — може би имаше пожар, а може би идваха за тях. Дон Ернесто хукна обратно и се качи на самолета.

След като външната врата на тоалетната се захлопна, Бенито, който седеше в една от кабинките, най-сетне спусна крака на пода.

В своя джип Ханс-Петер изключи телефона, пъхна го в джоба си и смачка листчето. Изчака, докато пилотите приключат външния оглед на стария DC-6A, и сетне потегли.

Самолетът се впусна по пистата, набирайки скорост. Четирите му перки завихряха въздуха и сплескваха тревата отстрани. Натоварен с перални и миялни машини, от които само три действително тежки, той най-сетне се издигна в небето, описа плавен вираж и се отдели от основния трафик, насочвайки се на юг през океана, към Хаит.

Дон Ернесто затвори очи и се замисли за Канди и добрите стари времена, а също за добрите времена, които предстояха. Гомес, настанен от екипажа на място зад центъра на тежестта на самолета, разглеждаше обявите за масажи в „Маями Ню Таймс“.

Двете имена, които Диего Рива знаеше, бяха дон Ернесто и Исидро Гомес.

Бяха издадени съответните заповеди за задържане, но дотогава старият самолет вече се носеше над Флоридския пролив като тежка, волна птица.

Изминаха две седмици, а от дон Ернесто нямаше ни вест, ни кост.

Марко купи предплатена телефонна карта и позвъни в школата по танци „Алфредо“. Оттам му казаха, че при тях не работи човек с такова име.

В северен Маями Бийч, край езерото в Гренълдс Парк, цареше прекрасно утро. Двойки гребяха лодки под наем из спокойната вода. Компании разпъваха одеяла за пикник под дърветата, а над барбекютата се виеше синкав дим. Някой свиреше на акордеон.

Кари Мора погледна часовника си и седна в края на кея. Носеше на главата си сламена шапка с ярка лента.

До нея доближи лодка. Фаворито бе уловил греблото на кърмата. Инвалидният стол бе сгънат пред него, на дъното на лодката. Кари не го беше виждала от деня, в който отвориха сейфа. Бяха разговаряли само веднъж по телефона, в продължение на петнайсет секунди.

Илиана Спрагс държеше другото гребло, на носа. Кракът й бе опрян върху надуваема възглавничка. И двамата носеха спасителни жилетки. Лицето на Илиана вече бе успяло да порозовее от слънцето.

— Здравей, Кари — усмихна й се Фаворито. — Това е Илиана.

— Привет — махна с ръка Кари. — Здравей, Илиана.

Илиана Спрагс не я погледна, нито отвърна на поздрава й.

— Нашият приятел от юг съвсем замлъкна — каза Фаворита, като й подаде кошница за пикник. — Опасявам се, че може да не го чуем повече. Според мен е духнал заедно с парите. Погледни под сандвичите.

Кари отмести храната в кошницата и видя отдолу жълтеникав проблясък. Озърна се през рамо. Най-близката компания се намираше чак под дърветата. Тя продължи да проверява съдържанието. В платнена торбичка бяха поставени девет малки кюлчета, всяко с печат „3,75 унции“.

— Осемнайсет такива паднаха в кутията ми с инструменти. Девет за теб, девет за нас — обясни Фаворито, говорейки колкото на Кари, толкова и на Илиана. — Ако ти не се беше върнала в мазето, щях да хвръкна в облаците. Вече веднъж се взривявах, стига ми толкова. Тези тук струват около 44 хиляди долара. Имат клеймо Credit Suisse, но не са номерирани. Няма да е трудно да ги продадеш. Прави го постепенно, без да бързаш, и вкарвай парите в онова, с което се занимаваш. Не внасяй на депозит повече от пет хиляди долара наведнъж. Плащай си данъците.