Джо Хилл - Носферату

НЕ ПРЕСТАВАЙТЕ ДА ВЯРВАТЕ В ЧУДОТО! НЕ ПРЕСТАВАЙТЕ ДА ВЯРВАТЕ В МЕЧТИТЕ СИ!

ТЪРСИМ ПРЕДПРИЕМЧИВИ ХОРА, КОИТО ОБИЧАТ ДЕЦАТА И НЕ СЕ СТРАХУВАТ ОТ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА.

НАУЧЕТЕ ЗА СПЕЦИАЛНИТЕ ВЪЗМОЖНОСТИ В НАШИЯ ОТДЕЛ „ОХРАНА“.

ТОВА НЕ Е ПРОСТО РАБОТА… ТОВА Е ЖИВОТ!

КОЛЕДНАТА ЗЕМЯ ЧАКА… ВАС!

Бинг харесваше рекламите на последните страници на долнопробните списания — на тенекиени кутии, пълни с войничета (за да пресъздадете вълнуващата битка при Вердюн), на първокласна екипировка от Втората световна война (щикове, пушки, противогази), на книги, които учат как да накараш жените да те пожелаят („Направи така, че тя да каже: «Обичам те!».“). Той често изрязваше формуляри за поръчка и пращаше по някоя монета или долар в опит да получи мравешки ферми или детектори за метал. Копнееше с цялото си сърце да впечатли приятелите си и да удиви роднините си… макар че единствените му приятели бяха тримата кретени, работници по поддръжката, на които бе началник в „Норкемфарм“, и че единствените му преки родственици лежаха в гробището зад храма „Нова американска вяра“. Бинг не предполагаше, че колекцията на баща му от евтини еротични списания, която плесенясваше в един кашон в стаята на Бинг, е по-стара от самия него и че повечето от компаниите, на които изпраща пари, отдавна не съществуват.

Но чувствата, които го изпълваха, когато четеше и препрочиташе рекламите за мястото, наречено Коледна земя, бяха емоционална реакция от различен порядък. Необрязаният му, леко намирисващ пенис омекна в лявата му ръка, вече напълно забравен. Душата му бе камбанария, в която всички камбани са зазвънели едновременно.

Нямаше представа къде е Коледната земя и какво представлява, досега не бе чувал за нея. Но изведнъж осъзна, че цял живот е копнял да иде там… да крачи по застланите ѝ с обли камъни улици, да минава под уличните лампи, наподобяващи коледни бастунчета, и да чува как децата, качили се на въртележката с елени, крещят.

Какво бихте направили, за да се сдобиете с доживотно разрешително за посещение на място, където всяка сутрин е коледна? Това крещеше рекламата.

Бинг имаше трийсет и три коледи в актива си, но когато се замислеше за коледна утрин, само една от тях му се струваше важна, по-важна от всички други, взети заедно. В този коледен спомен майка му вадеше от печката курабийки с формата на коледни елхи и цялата къща ухаеше на ванилия. Това бе години преди Джон Партридж да получи пирон в челото; той седеше на пода до Бинг и го гледаше как отваря подаръците си. Бинг си спомняше най-добре последния подарък — голяма кутия, съдържаща противогаз и нащърбена каска, под чиято люпеща се боя надничаше ръжда.

— Пред теб е снаряжението, благодарение на което оцелях в Корея — рече баща му. — Вече е твое. Този противогаз е последното нещо, което видяха трима от жълтурковците.

Бинг сложи противогаза на лицето си и се вторачи в баща си през прозорчетата от прозрачна пластмаса. Дневната приличаше на малък свят, затворен в машина за гумени топки. Баща му постави каската на главата на Бинг и отдаде чест. Бинг отговори на поздрава с тържествен жест.

— Супер си — заяви баща му. — Малкият войник, за когото всички мъже говорят. Господин Необуздаем. Редник Не се ебавайте с мен. Нали така?

— Редник Не се ебавайте с мен се явява по служба, сър, да, сър — отвърна Бинг.

Майка му се изсмя нервно и подхвърли:

— Джон, внимавай с езика. Коледа е все пак. Не е хубаво така. Днес приветстваме появяването на нашия Спасител на Земята.

— Майки — каза Джон Партридж на сина си, след като тя им донесе курабийки и отиде в кухнята да налее какао, — биха ти давали да цоцаш цял живот, ако не ги отрежеш. Разбира се, като се замисли човек… какво му е лошото? — попита, смигвайки.

А отвън падаха едри снежинки, същински гъши пух. Цял ден прекараха заедно вкъщи; Бинг носеше каската и противогаза и си играеше на война, като час по час „застрелваше“ баща си, а Джон Партридж „умираше“ отново и отново, падайки от креслото пред телевизора. Веднъж Бинг „уби“ майка си, която покорно затвори очи и се свлече, и остана мъртва, докато течеше рекламата. Свести се чак когато той свали противогаза и я целуна по челото. После се усмихна и каза: „Бог да те благослови, мъничък Бинг Партридж. Обичам те повече от всичко на света“.

Какво ли не би направил, за да се чувства така всеки ден? Да се чувства така, все едно е коледна утрин и под елхата го чака истински противогаз от войната в Корея? Да вижда как майка му бавно отваря очи и казва: „Обичам те повече от всичко на света“. Въпросът по-скоро бе какво не би направил.