Джо Хилл - Носферату

Тръгна към вратата и чак след това се сети, че трябва да си вдигне панталона.

Майка му се бе захванала със секретарска работа в църквата, след като баща му вече не можеше да работи, и пишещата ѝ машина „Оливети“ все още бе в шкафа в коридора. Буквата „о“ липсваше, но той знаеше, че може да използва нула вместо нея. Бинг вкара лист в барабана и започна да пише:

Скъпи ХХХХХ уважаеми с0бственици на К0ледна земя,

Отг0варям на рекламата ви в списание „Люта заплаха“. Дали искам да раб0тя в К0ледна земя? Бъдете сигурни в т0ва. От 18 г0дини съм служител в „Н0ркемфарм“ в Шугъркрийк, Пенсилвания, и 0т 12 съм началник на екипа п0 п0ддръжка. В задълженията ми влизат прев0зът и съхраняването на газ0ве п0д налягане като кисл0р0д, вод0р0д, хелий и сев0фл0ран. П0знайте к0лк0 инцидента са се случвали п0 време на м0ите смени? Ник0лк0!

Какво бих направил, за да е К0леда всеки ден? К0г0 трябва да убия, ха-ха-ха. Занимавал съм се с какви ли не гад0сти в „Н0ркемфарм“. Чистил съм задръстени т0алетни, бърсал съм 0пикани стени и съм тр0вил плъхове. Търсите ч0век, койт0 не се страхува да си изцапа ръцете? Е, няма смисъл да търсите п0вече!

Аз съм вашият ч0век — предприемчив съм, 0бичам децата и не се плаша 0т предизвикателствата. Не ми трябва нищ0 п0вече от д0бр0 мяст0 за раб0та. Нямам нищ0 пр0тив да съм 0хранител. Да ви кажа честн0, едн0 време смятах да се запиша в армията, баща ми е в0ювал в К0рея, н0 младежки неблагоразумия и семейни пр0блеми ми п0пречиха. 0, да! Никакви 0плаквания! П0вярвайте ми, ак0 ме назначите за 0хранител, ще съм г0рд! К0лекци0нирам автентични в0енни предмети. Притежавам пист0лет и знам как да г0 изп0лзвам. Надявам се, че ще се свържете с мен на адреса, п0с0чен п0-д0лу. Л0ялен съм до крайн0ст и бих дал ЖИВ0ТА си за тази специална възм0жн0ст. Няма нещ0, к0ето не бих направил, за да стана част от перс0нала на К0ледна земя.

П0здрави,

Бинг Партридж

Бинг Партридж

„Бл0к Лейн“ №25

Шугъркрийк, Пенсилвания 16323

Извади листа от машината и го прочете, като мърдаше устни. От усилията да се концентрира тялото му с форма на картоф се бе запотило. Смяташе, че е представил фактите, свързани с персоната му, ясно и авторитетно. Помисли си, че може би не биваше да споменава за младежките неблагоразумия и семейните проблеми, но онези вероятно тъй и тъй щяха да разберат за родителите му. Беше по-добре да е честен, защото иначе можеше да излезе, че крие нещо. Бяха минали много години оттогава и след излизането му от Центъра за младежи, известен още като Кофата за боклук, бе примерен работник и не бе отсъствал нито един ден от „Норкемфарм“.

Сгъна писмото и затърси плик в предния шкаф. Намери кутия с неизползвани коледни картички. Момче и момиче с дълго мъхесто бельо надничаха зад ъгъла, вторачили ококорени очи в Дядо Коледа, който стоеше в мрака пред елхата. Нощницата на момичето бе разкопчана и се виждаше заоблената буза на задника му. Джон Партридж понякога казваше, че Бинг не може да излее водата от ботуш, дори ако инструкцията е написана върху тока, и това може би бе така, но той умееше да разпознава хубавите неща. Мушна листа в коледната картичка и сложи картичката в плик, върху който бяха изобразени листа от зеленика и лъскави червени боровинки.

Преди да пусне писмото в пощенската кутия в края на улицата, го целуна, както свещеник би целунал Библията.

На следващия ден чакаше пред пощенската кутия в два и трийсет часа, когато пощальонът минаваше по улицата със смешния си бял пикап. Станиоловите цветя в предния двор се поклащаха мързеливо, издавайки съвсем тих бръмчащ звук.

— Бинг — подхвана пощальонът, — не си ли на работа?

— Нощна смяна — отвърна Бинг.

— Война ли почва? — попита човекът и кимна към дрехите на Бинг.

Бинг носеше бежовите си военни дрехи, винаги избираше тях, когато искаше да се почувства щастлив.

— Ако започва, ще съм подготвен — каза Бинг и му намигна. Нямаше нищо от Коледна земя. А и как би могло да има?

Беше изпратил картичката предния ден.

На следващия ден също не дойде отговор.

Или на по-следващия.

Беше сигурен, че в понеделник ще дойде нещо, затова чакаше на стълбите половин час преди графика за минаване на пощальона. Черни, грозни буреносни облаци се издигаха над хълма зад камбанарията на храма „Нова американска вяра“. Бурята, която Бинг бе почувствал във въздуха предния ден, най-накрая бе дошла. Глуха гръмотевица изтътна на две мили встрани, на височина над три. Не бе точно бумтене, а по-скоро вибрация, която разтресе костите на Бинг и обвивката му от мастна тъкан. Станиоловите цветя се замятаха лудо, потраквайки точно като велосипедите на групичка деца, спускащи се безразсъдно по склона на хълм.