Джо Хилл - Носферату

Станиоловите цветя се поклащаха в зимната нощ. Бе добавял по едно цвете за всяка година работа в „Норкемфарм“; подаръци за екипа по поддръжка, раздадени на годишното парти.

Коледната земя чакаше отвъд двора. Въртележката потракваше и децата в шейните крещяха и вдигаха ръце към изцъкленото от студ небе. Огромното виенско колело и Арктическото око се въртяха на фона на непознати звезди. Всички лампички на коледната елха, която бе висока колкото десететажна сграда и широка колкото къщата на Бинг, светеха.

— Весела шибана Коледа, Бинг, откачалко! — избумтя гласът и когато погледна към небето, Бинг видя, че луната има лице. Единственото кървясало око се блещеше от безплътната физиономия, пейзаж от кратери и кости. Лицето се усмихна. — Бинг, откачен шибаняко, готов ли си за пътуването на живота ти?!?

Бинг се надигна в леглото си, сърцето му препускаше — вече наистина бе буден. Толкова се беше изпотил, че пижамата му бе залепнала за кожата. Даде си сметка, че се е надървил и предницата на долнището му е издута.

Пое си дълбоко въздух, сякаш не просто се бе събудил, а бе изплувал на повърхността след дълго прекарване под вода.

Стаята бе обляна от светлината на хладната бледа луна с цвят на изсъхнала кост. Бинг бе дишал учестено почти половин минута, когато осъзна, че все още чува White Christmas . Песента бе излязла от съня му и го бе последвала. Чуваше се отдалече и като че ли постепенно заглъхваше и той осъзна, че ако не стане да погледне, звукът ще изчезне и на сутринта той ще е убеден, че всичко е било игра на съзнанието. Стана и закрачи вдървено към прозореца.

Една стара кола се отдалечаваше бавно, доближавайки следващата пресечка. Черен ролс-ройс със странични стъпенки и хромирана броня. Стоповете му просветнаха в червено и осветиха регистрационната табела — NOS4A2 1 1 Номерът NOS4A2 звучи на английски почти като „Носферату“. — Б.пр. . Колата сви зад ъгъла и изчезна, отнасяйки екота на веселата коледна песен със себе си.

Бинг знаеше, че човекът от Коледната земя идва, още преди да се появи Чарли Манкс и да му предложи да се поразходят с колата. Знаеше също така, че човекът от Коледната земя не е като другите хора и че работата като охранител в Коледната земя няма да е обикновена работа, и това го уреждаше напълно.

Знаеше заради сънищата, които му се сториха по-живи и реални от всичко, случило се до момента в живота му. В тези сънища той не можеше да влезе в Коледната земя, но можеше да я види през прозорците и вратата. Можеше да подуши миризмата на мента и какао, да види лампичките, светещи на високата десет етажа елха и да чуе скърцането и тракането на старата дървена въртележка. Можеше да чуе и музиката, и виковете на децата. Някой непросветен би си помислил, че ги дерат живи.

Знаеше заради сънищата, но и заради колата. Следващия път, когато я видя, работеше на товарната рампа. Някакви хлапетии бяха изрисували със спрей на задната стена голям черен пенис с дрънкулки, пръскащ черна семенна течност върху две големи червени топки, които вероятно трябваше да са цици, но според Бинг приличаха повече на играчки за елха. Бинг носеше защитно облекло от гума и противогаз и с помощта на разтворена в кофа луга и телена четка отстраняваше боята от стената.

Бинг обичаше да работи с луга, харесваше му как тя стопява боята. Дон Лури, хлапето аутист, което бе поело сутрешната смяна, твърдеше, че с помощта на луга човешкото тяло може да се превърне в мас. Дон Лури и Бинг бяха сложили един мъртъв прилеп в кофа с луга, а на следващата сутрин от него бяха останали само полупрозрачни кости.

Отдръпна се назад, за да се наслади на работата си. Тестисите почти бяха изчезнали и червените тухли се виждаха. Оставаха само черният пенис и циците. Докато оглеждаше стената, изведнъж видя, че сянката му е очертана ясно върху грубите тухли.

Завъртя се на пети и погледна назад. Черният ролс бе там — паркиран зад телената ограда; разположените му близко един до друг фарове светеха.

Човек може цял живот да не разбере кое пиле е врабче и кое кос, но всеки разпознава лебеда, когато го види. Така е и при колите. Понякога не можеш да различиш понтиак от форд, но видиш ли ролс-ройс, знаеш, че си видял ролс-ройс.

Бинг се усмихна, сърцето му подрипна в гърдите. Помисли си: „Сега ще отвори вратата и ще каже: «Млади човече, ти ли си Бинг Партридж, който пита за работа в Коледната земя?», и моят живот ще започне, най-накрая ще започне“.