Джон Кейс - Танцуващият с духове

— Ало?

— Обажда се мадам Пулетска. Добро утро!

Бърк се представи. Олга явно я беше уведомила за разговора им, защото мадам подкара по същество.

— Вие казвате, сте приятел на Джак? Аз откъде да знам, че е така?

— Добри приятели сме — отвърна Бърк. — Той ми даде номера ви. Каза да ви се обадя. Ако трябва да съм откровен, той е така запленен от Ирина, че се надява и аз да извадя същия късмет.

Лесно можеше да си представи как твърдата обвивка на мадам се пропуква като лед през пролетта.

— Прекрасно момиче — каза тя. — Много се радвам за тях. Много сладка, срамежлива може би… вие също харесва срамежливи момичета?

Не знаеше как да отговори на това.

— Да! Срамежливите момичета са… голяма работа!

— Ако решите да се възползвате от нашите услуги — подхвана тя с неприкрито лукав глас, — можете да изберете пакета „Сладките шестнайсет“, срещу който получавате шестнайсет снимки и имейла. Ако изберете „Великолепната осмица“, получавате снимки и подробни биографии на осем момичета, имейли, едно преведено писмо и една доставка на цветя. Това е по-добър вариант. По-добра подборка. А като за приятел на Джак специално ще ви избера само най-хубавите момичета. Сто двадесет и пет евро. Някъде сто и петдесет долара. Имате компютър? Така връзка най-бърза, но може и с доставка по куриер.

— За Джак…

— Първо да договорим. Вие предпочитате „Великолепната осмица“, да? По-добра сделка. И имате компютър?

Бърк схвана картинката. Може и да му кажеше нещо за Джак, но първо искаше да уредят сделката.

— Да — каза той, — имам компютър.

— Приемаме „Виза“ и „Мастеркард“. Може и през Търговски сайт, ако предпочитате.

Бърк извади портфейла си и продиктува номера на кредитната си карта. Изчака мадам да приключи с инструкциите за достъпа до неговата „Великолепна осмица“, после я попита отново:

— А онова за Джак и Ирина…

— Вие ходи на сватба?

Той направи пауза. Истината беше, че нямаше представа дали сватбата се е състояла или не.

— Аз… не — каза накрая, — но наистина бих искал да им изпратя подарък.

— Много хубаво, да, за младоженците.

— Проблемът е, че Джак ми даде новия си адрес, но аз забравих листчето вкъщи.

Тя се поколеба, но после клекна.

— О? Прекрасно място, наистина! Ирина ми показа снимки. Голям късмет извадило това момиче. — Бърк я чу да трака на клавиатура, а после, затаил дъх, изслуша адреса.

— Пощенска кутия 124, Джунипър, Невада. — Продиктува му и пощенския код.

— Много ви благодаря — каза той, като си мислеше: „Мамка му, пак пощенска кутия“. — А телефонен номер имате ли? — Навярно би могъл да открие адреса по телефонния номер.

Рускинята помълча, после каза:

— Това не мога да дам. Фирмена политика, да?

— Просто от „Федекс“ понякога искат и телефонен номер, това е.

— Тогава го пратете с Ди Ейч Ел — посъветва го тя, след което смени темата: — Каква двойка само! — изчурулика. — Веднага разбрах, че ще се харесат. Понякога е ясно, че не става. Как му казвахте вие? Че ще е пълен провал. Но тези двамата! Съюз, благословен от Бога. А Ирина? Толкова се радвам за това момиче. Ако не друго, да не дава Господ, поне ще получи добро медицинско обслужване.

Бърк реши, че не е чул добре.

— Медицинско обслужване?

— Ами да! В Америка имате най-добрите лекари. Така й казах.

— И с право.

— В Украйна не е толкова добре. Лекарите половината станаха я таксиджии, а сервитьорки. Не ги виня. Заради парите го правят хората. Затова… в Щатите. Там е по-добре за моята малка Ирина.

— Тя… болна ли е?

— Не-не-не-не-не. Напълно здрава е, разбира се! Състоянието й е изцяло под контрол. Нашата фирма гарантира — здрави млади жени. И плодовити.

— Да, но споменахте „състояние“ — каза Бърк. — Ако ще се запознавам с някоя от вашите…

— Да, но не е сериозно, вече ви казах.

— Разбирам, но… — Усещаше я как мисли трескаво в другия край на линията, притеснена дали не е на път да изгуби клиент.

— Добре — каза накрая мадам, — но да си остане между нас, да? Ирина се притеснява. Обещавате ли?

— Нито дума. Просто искам да съм сигурен… заради себе си.

— Ами — започна с въздишка мадам Пулетска — ето какво…

Номер на пощенска кутия може и да не беше най-точният адрес на света, но Бърк не разполагаше с друго. А когато провери местоположението на Джунипър, реши, че пощенската кутия може да се окаже достатъчна. Джунипър беше точица (население 320 души) близо до границата на Айдахо, от онези градчета, където новодошлите не остават незабелязани, особено ако въпросният новодошъл разполага с много пари.