Стивън Кинг: Бурята на века

За мое щастие (и за нещастие на самозваните пазители на американската нравственост), телевизионните мрежи бяха разширили малко границите на приемливото, откакто на продуцентите на „Дик вай Дайк“ 7 7 Американски ситком, излъчван от 1961 до 1966 г., носител на 15 награди „Еми“ — Б.пр. им беше забранено да показват двойно легло в семейната спалня. (Мили боже, ами ако младежта започне да си представя как Дик и Мери лежат там нощем и краката им се допират?) През последните десетина години промените си бяха отвоювали още по-голяма територия. Част от тях се бяха случили благодарение на революцията, осъществена от кабелната телевизия, ала много други възникнаха в резултат на отегчаването на зрителите, особено в една от най-желаните таргет групи — тази между осемнайсет и двайсет и пет годишна възраст.

Питаха ме защо изобщо се захващам с телевизионната мрежа, при положение че има кабелни канали като „Хоум Бокс Офис“ (HBO) и „Шоутайм“, където проблеми с цензурата почти не съществуват. Причините са две. Първата е, че въпреки хвалебствията, с които специализираната критика обсипа оригиналните продукции „Оз“ и „Истинският свят“ 8 8 „Оз“ — първият сериал на канала HBO, излъчван от 1997 до 2003 г.; „Истинският свят“ — риалити шоу на MTV, излъчвано от 1992 г. до днес. — Б.пр. , потенциалните зрители на кабелните канали все още не са твърде многобройни. Да направиш минисериал по HBO, е, като да публикуваш голям роман в малко издателство. Нямам нищо против малките издателства, нито против кабелните телевизии, ала след продължителна и напрегната работа бих искал да достигна до възможно най-широка аудитория. Естествено, част от тази аудитория може да превключи на „Спешно отделение“ в четвъртък вечерта, но си заслужава да поемеш този риск. Ако съм си свършил добре работата и хората поискат да разберат какво ще стане по-нататък, ще си запишат поредния епизод на „Спешно отделение“ на видеокасета и ще останат с мен. Най-интересно е да имаш с кого да се съревноваваш , обичаше да казва майка ми.

Втората причина да избера големите ТВ мрежи се състои в това, че понякога малко пристягане на стъпалата може да се окаже полезно. Когато знаеш, че историята ти ще бъде проверявана от комисия, която следи за мъртъвци с отворени очи (забранено!), ругаещи деца (забранено!) и огромни количества пролята кръв ( строго забранено!), започваш да търсиш алтернативни начини да изразиш онова, което искаш да кажеш. В жанровете хорър и съспенс писателският мързел често се проявява под формата на множество живописни клишета: извадена очна ябълка, разкъсано гърло, разложено зомби… Ала щом телевизионният цензор премахне тези елементарни образи, започваш да търсиш други пътища за достигането на желаната от теб цел. Създателят на филми трябва да действа по-дискретно и изтънчено; може би тъкмо поради тази причина филмите на Вал Лютън 9 9 Американски режисьор (1904-1951) с украински произход (рожденото му име е Владимир Иванович Левентон), създал редица култови филми на ужаса. — Б.пр. („Хората котки“) са толкова изящни.

Всички тези думи навярно ще прозвучат като оправдание за някои, обаче ви гарантирам, че ни най-малко не се оправдавам. В края на краищата — ако не сте забравили! — аз съм същият онзи тип, който беше казал, че преди всичко иска да ви уплаши, но ако не може да ви уплаши, ще ви ужаси… а ако не може да ви ужаси, ще направи всичко възможно да ви отврати 10 10 И в други свои книги Стивън Кинг се е позовавал на своята „пирамида на ужасното“: „Най-отгоре е страхът, под него — ужасът, и най-отдолу — погнусата“. — Б.пр. . Е, какво пък? Не съм горделив. По един или друг начин, телевизионната мрежа ми отне тази възможност.

В „Бурята на века“ има някои доста натуралистични моменти (Лойд Уишман с брадвата и Питър Годсоу с въжето са само два от примерите, които ми идват на ума), но ми се налагаше ревностно да отстоявам всеки един от тях и някои (като онзи, където петгодишната Пипа забива нокти в лицето на майка си и крещи: Пусни ме, кучко! ) все още са предмет на разпалена дискусия. Напоследък не съм сред най-обичаните хора в отдела „Стандарти и практики“ — звъня им, роптая и заплашвам да се оплача на батко си, ако не спрат да ме дразнят (в този случай ролята на по-големия ми брат се играе от Боб Айгър 11 11 Робърт Айгър (1951) е изпълнителен директор на компанията „Уолт Дисни“ (собственик на Ей Би Си). Той е изпълнителният директор с най-висока годишна заплата в света (около 30 милиона долара с бонусите). Именно Айгър убеждава ръководството на телевизията да реализира сериала на Дейвид Линч „Туин Пийкс“ навремето. — Б.пр. , който де факто е шефът на Ей Би Си). Според мен да се работи със „Стандарти и практики“ на такова ниво е напълно приемливо; да си имам вземане-даване с тях, ме караше да се чувствам като „токийска роза“ 12 12 Наименование, с което през Втората световна война американските войници наричат говорителките на японските радиопредавания, излъчвани в САЩ. Обикновено те са владеели много добре английски, а началниците им са ги снабдявали с дезинформация, която те редовно пускали в ефир, за да създадат силно преувеличена представа за възможностите на японската армия. — Б.пр. . Ако ви е любопитно кой по-често е печелил битките, сравнете оригиналния сценарий (който е напечатан между кориците на тази книга) и завършения трисериен филм.