Стивън Кинг: Малко след залеза

Отначало не го видя. Наблюдаваше танцуващите. Страните й горяха, в ъгълчетата на устните й се бяха вдълбали трапчинки. Изглеждаше като екзотично цвете сред пустиня, но той никога не я беше обичал повече. Това беше Уила на прага на усмивката.

— Здрасти, Дейвид — промърмори, когато той седна до нея. — Надявах се да дойдеш. Не, бях убедена. Жестока група, нали? Толкова са гръмогласни! — Налагаше й се да крещи, за да я чуе, но си личеше, че и това й харесва. Погледна го веднъж, после отново зазяпа двойките на дансинга.

— Да, бива ги — кимна той. И беше искрен. Хвана се, че реагира на музиката въпреки тревожността, която отново го беше обзела. След като беше намерил Уила, пак се безпокоеше, че ще изпуснат проклетия влак. — Вокалистът ми напомня за Бък Оуънс 4 4 Бък Оуънс (1929–2006) заедно с Мърл Хагард е основоположник на Бейкърсфийл саунд (жанр в кънтримузиката, възникнал в средата на 50-те в Бейкърсфийлд, Калифорния). Оуънс е първата кънтризвезда с петнайсет последователни хита през 60-те. Няколко поколения музиканти са повлияни от изпълненията му, които са се превърнали в крайъгълен камък на съвременната кънтримузика. — Б.пр. .

— Така ли? — Тя го погледна и се усмихна. — Кой е Бък Оуънс?

— Няма значение. Трябва да се върнем на гарата. Освен ако не искаш да киснеш тук още един ден, разбира се.

— Че какво от това? Не е толкова страшно. Падам си по това мя… Ей, пази се!

Една чаша прелетя над дансинга, проблясвайки в зелено и златисто под светлините на сцената, и се разби някъде в мрака. Хората завикаха одобряващо и заръкопляскаха (Уила също ръкопляскаше), но Дейвид видя двама яки мъжаги с думите СИГУРНОСТ и СПОКОЙСТВИЕ, щамповани на тениските им, да се впускат към евентуалното място, откъдето бе изстрелян снарядът.

— В подобни заведения можеш да разчиташ на четири сбивания на паркинга още преди единайсет вечерта — отбеляза Дейвид — и един як тупаник в бара преди затварянето му.

Уила се изкиска и насочи към него показалците си, сякаш бяха дула на револвери:

— Супер! Искам да го видя!

— А пък аз искам да се върнем. Щом си падаш по долнопробните дупки и кънтрито, ще те заведа, стигнем ли в Сан Франциско. Обещавам най-тържествено.

Тя се нацупи и отметна пясъчнорусата си коса:

— Няма да е същото и ти го знаеш. В Сан Франциско сигурно пият… де да знам… здравословна бира.

Дейвид неволно се засмя. Също като идеята за инвестиционен банкер, носещ името Плашещия вълци, мисълта за здравословна бира беше невероятно забавна. Само че тревогата се спотайваше под веселието; всъщност не подклаждаше ли смеха?

— Прекъсваме за малко, но ще се върнем — провикна се вокалистът и избърса потта от челото си. — Пийнете по едно и помнете — аз съм Тони Вилануева, а групата ни се казва „Дерайлиралите“!

— Сега е моментът да си сложим диамантените обувки, както пее Тифт Мерит, и да изчезваме — каза Дейвид и хвана Уила за ръката. Излезе от сепарето, но тя не го последва. Обаче не му пусна ръката и той отново седна, обзет от лека паника. Каза си, че вече знае как се чувства рибата, когато разбере, че не може да се освободи от кукичката, защото въпросната кукичка е яка и госпожа Пъстърва ще се озове на брега, ще запляска безпомощно и ще предаде Богу дух. Уила беше вперила в него убийствените си сини очи, очарователните й трапчинки го омагьосваха: Уила на прага на усмивката, неговата бъдеща съпруга, която четеше романи сутрин и поезия вечер и твърдеше, че новините по телевизията са… как ги наричаше? Еднодневки.

— Я ни виж! — възкликна тя и извърна глава.

Дейвид погледна огледалната стена вляво. Видя симпатична млада двойка от Източния бряг, изпаднала в безизходица в Уайоминг. Уила, издокарана с красивата рокля на цветя, изглеждаше много по-хубава от него, но май винаги щеше да е така. Той извърна поглед от огледалната жена към „оригинала“ и повдигна вежди.

— Не, погледни отново — настоя тя. Трапчинките още си бяха там, но сега тя беше сериозна… доколкото беше възможно в тази купонджийска обстановка, разбира се. — И помисли над онова, което ти казах.

На върха на езика му беше да подхвърли: „Казала си ми много неща и мисля за всички“, само че това щеше да е отговор на любовник — красива и безсмислена фраза. И понеже знаеше за какво намеква тя, безмълвно се подчини. Този път се загледа и не видя никого в огледалото. Наблюдаваше единственото празно сепаре. Обърна се към Уила. Беше слисан, но кой знае защо не се изненада.

— Не се ли запита как е възможно благопристойна дама да седи сам-самичка, докато наоколо се кълчат пияни двойки? — подхвърли тя.