Елена Чудинова: Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

Последният шопинг на Зейнаб

Йожен-Оливие вървеше по „Шанз-елизе“ с бърза крачка, толкова бърза, колкото му позволяваше неудобната дреха. (Зависи от коя страна ще я погледнеш, в известен смисъл нищо по-удобно не може да бъде създадено.) Той в никакъв случай не тичаше, тичащият човек привлича вниманието на околните, но крачката му в действителност беше по-бърза от бягане. Във всеки случай, малко са бегачите, които да не се спрат цели шест часа, а осемнайсетгодишният Йожен-Оливие можеше, без да подвие крак, да обиколи по този начин целия Париж. Току-що подмина Люксембургската градина, а ето вече и Мостът на инвалидите остана зад гърба му, и „Шанз-елизе“ проблясва отдясно и отляво с витрините на магазините си или с късогледо примижалите прозорци със спуснати завеси на кооперациите. Но на „Шанз-елизе“ жилищните сгради не са много. Повечето са търговски обекти като този, който Йожен-Оливие наближаваше.

* * *

Зейнаб излезе от къщи пеша. Тя никога в живота си не бе чувала дори думата „импресионизъм“ и то се знае, като жена от добро семейство, нямаше къде да е виждала платната или репродукциите, които бяха оцелели, на тези безделници – живописците. Затова играта на златна и синкава светлина, в която се къпе Париж в слънчевия следобед на ранната пролет, едва ли бе в състояние да покори въображението й. Междувременно лекият ветрец браздеше водите на Сена в сребърно, оловносиво, пепеляво, сребрееха белите дънери на чинарите, златни пламъчета танцуваха върху всичко, което можеше да хвърля отблясъци, силуетите на отдалечените сгради се забулваха в перлена мъгла. Но ако хубавото време бе оставило Зейнаб съвсем равнодушна, тя щеше да тръгне на шопинг с колата и нямаше да го съчетае с разходка. Забавна дума е „шопинг“, остаряла, от лингва-евра. Или може би дори от лингва франка? Впрочем, не е важно откъде е дошла думата „шопинг“, важното е съпругът й да не я ограничава в разходите за шопинг. Днес в женския отдел на един от магазините на „Шанз-елизе“ ще се проведе модно ревю.

Не е съвсем прилично, разбира се, една жена да ходи по магазините сама, но дори благочестивата стража си затваря очите, че това правило непрекъснато се нарушава и в кварталите на богаташите, и в бедняшките квартали. За бедняците е ясно – всички мъже в семейството работят, докато жената тича по бакалниците и месарниците, та дано успее да купи по-евтино парче овнешко. Ако дори един-единствен мъж, вместо да припечелва с труда си, започне да пилее времето си за спазване на благоприличието, парчето месо ще се окаже много малко. В богатите квартали нещата са по-деликатни. Но нали, ако не можеш да нарушиш и с йота онова, което задължително трябва да спазват другите, какво ти е удоволствието от това да си влиятелен човек? Дори благочестивата стража разбира тази тънкост и притиска само обикновените хора – не са бедни, но не са и високопоставени.

Разбира се, не бива да се прекалява. Например Зейнаб не е излязла точно да пазарува сама, може да се каже, че тя просто е излязла да посрещне кади* Малик, който после ще дойде с колата до магазина, за да я вземе. Голяма работа, че е повървяла малко по кея „Д'Орсе“ през Моста на емигрантите до „Шанз-елизе“.

[* Съдия (араб.)– Б.пр.]

На пресечката с улица „Осама“ Зейнаб с неудоволствие направи път на жена, както личеше по всичко, много млада, която я блъсна с лакът. И накъде се е завтекла в такова хубаво време, глупачката! И походката й една такава смахната – рипа като жребче. Много неженствена походка.

Докато размишляваше върху походката на наглата особа, Зейнаб внезапно закова на място – колко бързо разкошният магазин се изпречи пред нея, сякаш и той самият не беше стоял на едно място, а като бавен шлеп бе плавал към жената по вълните на хорската, небързаща за никъде, тълпа. По стъклата на витрините играеха прозрачни отблясъци, те привличаха вниманието към онова, от което бездруго нямаше как да откъснеш блеснал поглед: костюмите от фин черен вълнен плат, светлите летни костюми с панталон и сако от лен с лъскава нишка, снежнобелите ризи от копринен поплин и от тънко памучно хасе, пъстрите блузи поло, кашмирените палта, обувките с кожена подметка (а към тях удобно извитите обувалки от кост), бродираните мокасини, копчетата за ръкавели и иглите за вратовръзка, ръчно изработените вратовръзки, тежките швейцарски часовници-гривни, масивните пръстени, елегантните бастуни с резбовани и инкрустирани дръжки – към всичко, което би могъл да си пожелае в този живот един мъж.