Елена Чудинова: Джамията „Парижката Света Богородица“: 2048 година

Вратите се разтварят, тълпата се раздвижва като вълна. Соня не чува думите, долитащи на висок глас някъде отдолу, пък и не й е нужно да ги чува. Киноактрисата, която се задава подръка с елегантен, строен хубавец, сияе. Ръката й в зелена ръкавица докосва лилавите устни и раздава наоколо въздушни целувки. Десетки целувки. Старчето ръкопляска, ръкопляска и дебеланата, ръкопляска джуджето, ръкопляска журналистката, ръкопляска депутатът. Камерите се движат, микрофоните се тикат напред. Спътникът на актрисата не изразява толкова явно удоволствието си, само се подсмихва в кокетно оформената си брадичка и грижливо подстриганите мустаци. Но му е приятно да е в центъра на вниманието, нали и той е актьор.

— Татко – шепне Соня, – те победиха, чуваш ли, те победиха!

— Детето ми, нали го знаехме предварително! – Бащата се мъчи да притисне лицето й към гърдите си, но Соня се отскубва и гледа. – Ако не бяха купени, те щяха да ти позволят да свидетелстваш!

На актрисата й е горещо, тя разкопчава мантото си, докато слиза по стълбите. Освежителният ветрец развява косите й, изрусени до цвят на лимонова кора. (Уви, само младостта може да си позволи да е неглиже!) Тя няма високо мнение за цялата тази ръкопляскаща тълпа, макар че след още няколко крачки театрално ще разтвори прегръдките си за тях. Всички те, честно казано, са второ качество, колкото и да се натягат пред цивилизованото общество. Всичките – довчерашен совок*1, а не горди избраници, родени в люлката на либералните ценности. И за свободата на нейния придружител, върху ръката на когото сега й е толкова приятно да се обляга, те се бориха не просто заради идеята, те си изработиха парите, то се знае, че нямаше да им плати лично, но нали все пак той е господар, а те – шестьорки*2. Разбира се, те дори не могат да се мерят с нея, защитавала справедливостта и… любовта. Това последното уж се пази в тайна, но май всички го знаят… Колко й е приятно сега да усеща, че нейното тяло, надупчено от хормонални инжекции, тегелирано със златни нишки, десет пъти прекроявано и въпреки всичко предателски увяхващо, е събудило страст у този наглед цивилизован, но толкова първичен, толкова възхитително брутален мъж. Ако, разбира се… Тя потиска неприятното подозрение. Няма съмнение, че той е увлечен по нея, тя го ослепи, омая го, такива като нея няма в неговата страна на покорни жени, криещи под куп смехотворни дрехи всичко, което може да се скрие. А дори и да е вярно нещо от онова, което тези руски окупатори се опитаха да изкарат по време на съдебното дело, за него са си виновни единствено те, руснаците. Защо воюват с малкия горд народ, със свободолюбивите чеда на дивите планини?… Историческата им вина е толкова огромна, че струва ли си да се учудва човек на някакви единични случаи, в които е проявена жестокост? Жената отпъжда досадната мисъл, може би защото не иска да си признае, че в действителност я възбуждат физически подозренията в правдивостта на някои повдигнати срещу избраника й обвинения.

[*1 Совок (рус.) – дума, която се използва за назоваване на съветския начин на живот, неговите поддръжници, самият СССР, хората от бившия Съветски блок, както и целият период на съществуване на СССР в историята на Русия. – Бел.ред.]

[*2 Шестьорка (рус.) – дума от жаргона на криминалния свят, една от най-ниските степени в йерархията на крадците, означаващи слуги, хора за дребни поръчки. – Бел.ред.]

И така, любовта възтържествува. Е, днес той ще й се отблагодари, тя така красиво се сражаваше за него. Изглеждаше като истинска героиня от собствените си филми. Впрочем, доста добра рекламна акция, защото тя, уви, вече има нужда от реклама. Не, стига толкова, да отпъдим надалеч всички тъжни мисли, днес е възхитителен ден, денят на тяхната победа!

Остава още малко до края на размяната на прегръдки и актрисата изведнъж леко се спъва по стъпалата. Разсеяният й, сияещ поглед се сблъсква с погледа на тъмнокосо момиченце в бяла канадка и тъмнорозов гащеризон, което стои сред навалицата. То е на не повече от тринайсет години, но по всичко личи, че не е от почитателките й. Твърде странно я гледа, едва ли му трябва автограф. Очите на момичето са присвити, но не поради късогледство, погледът е бодлив като късчета тъмен лед. За миг на актрисата й става студено, тя се загръща в наметнатите върху раменете й кожи.

Момиченцето с безсилен гняв стиска ръце. Пръстите му се впиват в дланите – пет пръста на дясната ръка и три на лявата. Два липсват – те са отстреляни пред видеокамерата, за да накарат бащата бизнесмен по-бързо да събере парите за откуп на детето.