Дмитрий Глуховски: Бъдеще

- Десет звена? Под мое разпореждане? Кой го препоръчва?

Кръвта, примесена с текила, пулсира в главата ми. Това е повишение през две степени. Изпъвам гръб. А аз за малко не насилих жена му и не разбих физиономията му. Страхотно.

- Препоръчва се - кима господин Шрайер. - Какво мислите?

Да командвам бригада - това би означавало да престана да потъпквам лично човешките съдби. Да командвам бригада, би означавало да се измъкна от гнусната си бърлога и да отида в по-просторно жилище... Умът ми не го побира кой би могъл да препоръча подобно нещо.

- Мисля, че не съм заслужил това. - Изговарям думите с усилие.

- Всъщност мислите, че сте го заслужили отдавна - казва господин Шрайер. - Още текила? Изглеждате малко несъсредоточен.

- Имам усещането, че възнамерявате да ми натресете пожизнен кредит. - Поклащам набъбналата си глава.

- А вие не обичате кредитите - подхваща Шрайер. - Така пише в досието ви. Но това не е кредит, не се притеснявайте. Просто предварително заплащане.

- Не мога да си представя как бих могъл да ви се издължа?

- На мен? Вашият дълг не е пред някакъв си сенатор. А пред обществото. Пред Европа. Добре, да съкратим прелюдията. Елен, влез вътре.

Тя не се възпротивява, а на прощаване ми връчва още един двоен шот. Шрайер я съпровожда със странен поглед. Усмивката се е отлепила от устата му и е отлетяла нанякъде и за един миг той забравя да надене върху красивото си лице някакво друго изражение. За част от секундата го виждам такъв, какъвто е в действителност - празен. Но когато се обръща към мен, той отново целият сияе.

- Фамилията Рокамора би трябвало да ви е позната?

- Активист на Партията на живота - кимам аз. - Един от ръководителите...

- Терорист - поправя ме Шрайер.

- Издирван е от трийсет години...

- Ние го намерихме.

- Арестувахте ли го?

- Не! Не, разбира се. Представете си: полицейска операция, куп камери, Рокамора се предава, разбира се, и веднага се появява във всички новинарски емисии. Започва процес, ние сме принудени да го направим открит, всички дърдорковци на света се редят на опашка да го защитават безплатно, за да се изпъчат от екраните, той използва съда като трибуна, става звезда... Сякаш съм преял преди лягане и сънувам кошмар. А на вас как ви се струва?

Свивам рамене.

- Рокамора е вторият по важност човек в Партията на живота, веднага след Клаузевиц -продължава Шрайер. - Те и техните хора се опитват да подкопаят устоите на нашата държавност. Да счупят крехкия баланс... Да съборят кулата на европейската цивилизация. Но ние все още можем да нанесем превантивен удар. Вие можете.

- Аз? По какъв начин?

- Системата за оповестяване го откри. Неговата приятелка е бременна. Той се намира при нея. По всичко изглежда, че не възнамеряват да декларират бременността. Отличен шанс да изпробвате способностите си в качеството на командир на звено.

- Добре. - Замислям се. - Но какво можем да направим по нашата линия? Дори ако той направи избор... Обикновена неутрализация. След инжекцията ще проживее още няколко години, може би всичките десет...

- Да, ако всичко стане по правилата. Но когато преследваш такъв едър дивеч, трябва да си готов за изненади. Операцията е опасна, сам разбирате. Може да се случи какво ли не!

Шрайер слага ръка върху рамото ми.

- Нали ме разбирате? Работата е деликатна... Приятелката му е бременна в четвъртия месец... Обстановката е напрегната, той не е на себе си... Внезапно нахлуване на звено на Безсмъртните... Той храбро се хвърля да защитава възлюбената... Хаос... Вече не може да се разбере как се е случило всичко. А и не са останали никакви свидетели освен самите Безсмъртни.

- Но нали това същото може да го направи и полицията, или не?

- Полицията? Представяте ли си скандала? По-лошо от това е само тази гад да се обеси в затворническата килия. А Безсмъртните са друга работа.

- Напълно неуправляеми - кимам аз.

- Погромаджии, с които отдавна трябваше да сме приключили. - Той отпива от чашата. -Вашето мнение?

- Аз не съм убиец, каквото и там да сте говорили за мен на съпругата си.

- Изумително нещо - припява той добродушно. - Толкова внимателно изучих досието ви. Там пише много за вашите качества, но не се казва нито дума за чувствителност. Може би ще трябва лично да допълня досието.

- Ако ще допълвате, наречете го „чистоплътност“. - Поглеждам го в очите.

- Може би дори „маниакална чистоплътност“?

- Безсмъртните трябва да следват Кодекса.

- Редовите от Фалангата. Обикновените правила са за обикновени хора. Онези, които командват, трябва да проявяват гъвкавост и инициатива. И онези, които биха искали да командват.