Дмитрий Глуховски - Бъдеще

Тук няма нито един старец и нито едно дете - посетителите на „Извор“ не бива да изпитват ни най-малък морален и естетически дискомфорт. Нека те си стоят в своите резервати, където не смущават никого с отклоненията си, а стъклените градини са отворени само за онези, които са съхранили своята младост и сила.

Младежите и девойките идват тук и самостоятелно, и по двойки, и на големи групи; всеки, който се спуска надолу по тръбите, може да си подбере чаша по свой вкус. С музика, която е в съзвучие с настроението му. С размери, подходящи за уединено съзерцание или за любовно сливане, или за приятелски игри. С мълчаливи съседи, които не проявяват никакъв интерес към околните, или с такива, които са дошли тук за приключения и наелектризират своята чаша.

Клоните на кристалния баобаб са заплетен лабиринт и в него можеш да си намериш такива кътчета, в които никой няма да те обезпокои. Но не всички се смущават от чуждите погледи - тук има търсачи, които, едва усетили да прехвърчат искри помежду им, се сплитат в похотлива купчина на крачка от случайните свидетели, докосвайки ги неволно в страстните си движения, и карат с кратки хьлцания или сподавени стонове едни да се извръщат, а други да бъдат привлечени към тях.

За обикновените хора къпалнята е супермаркет за удоволствия, атракцион на щастието, един от любимите начини за прекарване на вечността.

Но за такива като мен те са порочни - и забранени.

Полуизлегнал съм се в малка чаша някъде насред нарисувания свят и половината мехури басейни се реят високо над главата ми, докато другата половина са пръснати по-долу. Мирисът на ароматните масла - чувствен и тежък - е наситил въздуха. Обвивката на моя басейн сега припламва във виолетово, акустиката докосва право през кожата органите ми с тихи, но дълбоки басове; музиката е спокойна и провлечена, но вместо да успокоява, тя възбужда въображението.

През стъклото виждам чашата отдолу - в нея като морски звезди са се разперили две млади девойки; хванали се за ръцете - само с показалците - те сякаш се реят във въздуха.

На едната, мургава, през жълто фосфоресциращия плат на банския прозират кафявите зърна на гърдите й. Другата, червенокоса с млечнобяла кожа, прикрива голата си гръд с ръка; косите й, разпилени по водата, обгръщат като потъмнял нимб тясното й, почти детско лице. Тя гледа нагоре към издигащите се във въздуха блещукащи стъклени кълба и в един миг погледите ни се срещат. Вместо да отмести своя, бавно ми се усмихва.

Връщам й усмивката и се извръщам, затваряйки очи. Течението на солената вода леко ме поклаща и текилата шуми в ушите ми като морски прибой. Знам, че сега мога да се плъзна надолу по тръбата и след няколко секунди също да държа червенокосата девойка за ръката; знам, че тя няма да се откаже от безмълвните си обещания. Къпалните са места, където хората идват за гмуркания и изплувания; по-рано със същата цел са посещавали нощните клубове. В прозрачните чаши потапят своята самота, разреждат я с припрени запознанства, горещи стремителни схватки; но внезапната близост ни кара да се чувстваме неловко и ние бягаме от тази неловкост един от друг надолу по стоманените тръби.

Ние? Причислих себе си към тях. Не, не ние, а те.

На нас, Безсмъртните, влизането в къпалните ни се забранява от Кодекса на честта. Разсадник на разврат - така ги наричат в правилата.

Работата, разбира се, не е в това, че можем да се окажем подхванати от непрестанния кръговрат, работата не е в краткото отчаяно скачване на половите органи, а в това до какво може да доведе това скачване. В края на краищата предписанието, според което Безсмъртните трябва да вземат хапчета за безгрижие, засега е само настоятелна препоръка. Животинската природа, която се стараят да изчистят от нас сенаторът и останалите покровители на Фалангата, е неохотно призната от тях. За нас са открити специални бордеи с проститутки, умеещи да изпълняват всякакви поръчки и да пазят всякакви тайни. Но извън техните предели сме длъжни да се държим като кастрати.

Аз съм длъжен. Какво правя тук? Какво търся тук, Базил?

Пръски!

Взрив от смях - момичешки, чист, звънък. Съвсем наблизо. В моята чаша, където исках да се скрия от всички - и се надявах да бъда открит. Още един фонтан. Аз мълча, търпя, правя се на заспал.

Шепот - решават дали да продължат нататък, надолу по каскадата, или да останат тук. Вторият глас е мъжки. Обсъждат ме. Девойката се кикоти.

Правя се, че играта им изобщо не ме интересува.