Дмитрий Глуховски - Бъдеще

Помниш ли как спорихме? Аз ти казвах, че от тях не може да се избяга, а ти махаше с ръка, отвръщаше, че нещата ще се получат, че не бива да се отнасям толкова сериозно към тях, към всичко. Помниш ли? Но на мен никога не ми се получаваше като при теб - да се преструвам, да не ми пука, да си кажа: всичко това са игри, аз няма да ги играя, ще скрия истинското си „аз“ в онова с номера. Има само един „аз“. Твърде тъп, за да хитрува, и твърде сериозен, за да играе. И знаеш ли, и досега смятам, че няма смисъл да се бяга.

Стоя в главния хьб, оттук мога да отида, където си искам. Но аз няма да бягам от тях. Съвсем съм останал без сили и не искам повече да се крия от тях. Вместо това измислих нещо по-добро, Базил. Готов ли си? Слушай.

Докато те ме търсят тук, всеки, който се докосва до мен случайно, който случайно споделя с мен една глътка въздух, всеки от тези хиляди отнася със себе си част от мен - отнася моя дар. Взима го в Букурещ в Лондон, в Бремен, в Лисабон, в Осло.

Онази епруветка, която отнех от Беатрис.

Нейният вирус. Аз не го изхвърлих. Пазих го в джоба си. А после - в себе си. Кърмех с млякото на Берта своето дете, а самият аз смучех от отровеното мляко на Беатрис.

Денят измина. Този ден, който ми беше дал Шрайер, за да направя избор. Аз го направих веднага. Още в първата минута. За себе си и за всички нас.

Изчаках един ден, както препоръчваше Беатрис, и сега аз вдъхвам смъртта; смъртта е във всяка капка пот на челото ми, във всяко случайно докосване на моите пръсти, в моята урина и в моите целувки.

Смъртта - и животът.

Затова аз съм тук; не мога да измисля по-добро място. Шрайер напразно се безпокоеше -не съм си и помислял да се скривам. Оттук вирусът ще плъзне по целия континент, а след ден онези, които са дишали един и същ въздух с мен, ще го разпространяват по-нататък, у дома си.

След седмица всичко ще стане такова, каквото е било преди петстотин години. А през следващия половин век сто и двайсет милиарда ще измрат от старост - ако така и не измислят нищо.

Мен ще ме нарекат терорист. Но нали първата намеса в нашето ДНК е била именно имунизацията срещу смъртта. Тя е първичната болест, а аз се опитвам да я лекувам.

Ние сме в задънена улица. Системата показва фатална грешка.

Ние нямаме решение - значи ще отстъпим мястото си на онези, които ще го намерят.

Аз просто занулявам човечеството. Презареждам го.

Иска ми се да мисля, че съм оръдие в твърдите дървени ръце на онзи, който разбира: хората са се заблудили. Нас трябва да ни пробудят, нас трябва да ни разтърсят, на нас трябва да ни напомнят кои сме и откъде сме. Трябва да напомнят на теб, Ерих Шрайер, гнидо.

Иска ми се да мисля, че нищо в моята история не е случайно - моето раждане, думите, които ми е шепнела майка ми, намесата, която не ми позволи да извърша убийство, зачатието, което се извърши въпреки науката, детето, което не заслужавам и никога не би трябвало да отглеждам. Че такъв е бил промисълът на онзи, когото съм свикнал да ненавиждам и отхвърлям.

Но аз поемам цялата отговорност върху себе си.

Може и да греша - но на хората им е свойствено да грешат.