Франсис Хардинг - Дървото на лъжите

— Предполагам, че по горния път ни очаква по-дълго и по-изтощително пътуване? — попита остро Мъртъл, без да откъсва поглед от намусения Хауърд.

Клей се намръщи измъчено.

— Ами… пътят е много стръмен. Всъщност кочияшът ми съобщи, че конете няма да се справят с него с тази карета с, хм, настоящото ѝ натоварване.

— Да не искате да кажете, че трябва да слезем и да ходим пеша? — втрещи се Мъртъл и вирна малката си, красива брадичка.

— Майко — прошепна Фейт, доловила патовото положение, — аз си нося чадъра и нямам против да повървя малко.

— Не! — отряза Мъртъл достатъчно високо, та дъщеря ѝ да се изчерви цялата. — Ако ще ставам господарка на ново домакинство, първата ми поява там в никой случай няма бъде под формата на удавена мишка. Нито пък твоята!

Стомахът на Фейт се сви под напора на надигналата се вълна разочарование и гняв. Искаше да изкрещи: „Какво значение има? Вестниците и бездруго ни валят в калта — да не смяташ, че хората ще ни презират още повече, ако сме мокри?“.

Кюрето съвсем се притесни.

— Тогава, боя се, каретата ще трябва да направи два прехода. Наблизо има стара колиба — наблюдателница за следене на пасажите сардини. Можем ли да оставим там багажа ви, докато кочияшът се върне за него? С радост ще остана да бдя над вещите ви.

Лицето на Мъртъл се озари от благодарност, но преподобният я прекъсна безцеремонно:

— Неприемливо е. Моля да ме извините, но някои от тези сандъци съдържат незаменими представители на флората и фауната, които непременно трябва да се погрижа да настаня в къщата колкото се може по-бързо, иначе ще загинат.

— Е, аз с голямо удоволствие ще изчакам в тази колиба и ще спестя на коня моята тежест — заяви вуйчо Майлс.

Те двамата с Клей слязоха и разтовариха един по един личните денкове и куфари на семейството, докато на покрива не останаха само сандъците и кутиите с образците. Дори и така кочияшът се втренчи в грохналата карета, гримасничеше и жестикулираше да покаже, че въпреки това е клекнала прекалено ниско.

Бащата на Фейт не направи опит да слезе и да се присъедини към другите мъже.

— Еразмус… — поде вуйчо Майлс.

— Трябва да остана с образците си — сопна му се преподобният.

— Дали не бихме могли да оставим поне един от сандъците ви? — поинтересува се Клей. — Ето например този с надписа „Разнообразни дреболии“, който е доста по-тежък от другите.

— Не , мистър Клей — отвърна незабавно и леденостудено бащата на Фейт. — Този сандък е от особена важност.

Преподобният обърна към семейството си безразличен и дистанциран поглед. Прецени Мъртъл и Хауърд, след това се спря на Фейт. Тя се изчерви, наясно, че я оценяват по тежест и важност. Стомахът ѝ стремително се спусна в петите, сякаш я бяха поставили на огромна везна.

Призля ѝ. Не беше в състояние да изчака унижението от решението на баща си.

Не погледна родителите си, докато се изправяше тромаво. Този път Мъртъл не продума и не я спря. Също като Фейт и тя бе проумяла безмълвното решение на преподобния и се бе подчинила покорно като кукла на конци.

— Мис Съндърли? — Клей очевидно остана изненадан да види Фейт да слиза от каретата. Ботушките ѝ цопнаха в локвата отдолу.

— Имам чадър — обясни тя припряно — и се надявах да подишам малко въздух!

Леката лъжа ѝ остави поне капка достойнство.

Кочияшът огледа отново нивото на возилото си и този път кимна. Докато каретата се отдалечаваше с трополене, Фейт избягваше да поглежда спътниците си, а въпреки студения вятър бузите ѝ горяха от унижение. Наясно беше, че струва по-малко от Хауърд, скъпия син. Сега вече знаеше, че я ценят по-малко и от „Разнообразни дреболии“.

Колибата се намираше на склона на възвишението и гледаше към морето. Беше изградена от тъмни, лъскави местни камъни и имаше наклонен, покрит с плочи покрив и малки, неостъклени прозорци. Локвите на пода вътре бяха с цвят на пръст. Над главите на новодошлите барабаненето отслабваше.

Вуйчо Майлс и Клей примъкнаха един по един семейните сандъци и куфари, а Фейт, вцепенена и безполезна, си изтърси мокрото боне. Сърцето ѝ се разтуптя едва когато касата на баща ѝ тупна тежко в краката ѝ. Ключът беше оставен в ключалката.

Вътре се съхраняваха личните книжа на преподобния. Там бяха неговите дневници, научните бележки и кореспонденцията му. Може би вътре щеше да намери и някакви намеци за загадъчния скандал, който ги беше довел тук?

Фейт си прочисти гърлото.

— Вуйчо… мистър Клей… моята… шапка и дрехи са много мокри. Дали може да ми отделите пет минутки да… — тя замлъкна с ръка, вдигната към просмуканата си с вода яка.