Франсис Хардинг - Дървото на лъжите

Здесь есть возможность читать онлайн «Франсис Хардинг - Дървото на лъжите» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 2017, ISBN: 2017, Издательство: Сиела, Жанр: Социально-психологическая фантастика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Дървото на лъжите: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Дървото на лъжите»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Бащата на Фейт, някога прославен учен, умира опозорен и при крайно подозрителни обстоятелства. В търсене на улики сред записките му девойката се натъква на сведения за странен екземпляр от колекцията му: Дървото на лъжите. То расте и връзва плод само ако му бъдат прошепнати лъжи, в които хората да повярват. А плодовете разкриват важни истини на онзи, който ги опита. Колкото по-голяма и успешна лъжа прошепнеш на дървото, толкова по-ценна истина ще научиш... А Фейт има истински талант да лъже. Тя вярва, че дървото ще ѝ разкрие името на убиеца на баща ѝ. Но за целта трябва да измисля все по-големи лъжи – и то такива, които да плъзнат сред хората като пожар. Плодовете на лъжите обаче са горчиви. И отровни за ума и душата.
„Брилянтна, мрачна, наелектризираща, изумително оригинална.“
Патрик Нес

Дървото на лъжите — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Дървото на лъжите», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Благодаря за разбирането! — избъбри Мъртъл.

В гласа ѝ едва-едва прозираше нотка уморен хленч — номер от арсенала ѝ за овладяване на мъжете, кокетен жест, който използваше с такава лекота и умение, както отваряше и ветрилото си. Сработваше всеки път и стомахът на Фейт се обръщаше. Подейства и сега. Господинът се изчерви, поклони се отсечено и се оттегли, но девойката виждаше, че въпреки проявената галантност кипи от яд. Всъщност тя подозираше, че вече практически всички на борда ненавиждат семейството ѝ.

Хауърд срамежливо обожаваше майка им и когато беше по-малка, Фейт я виждаше в същата медена светлина. Редките посещения на Мъртъл в детската бяха почти непоносимо вълнуващи и момичето обичаше дори ритуала на сресване, обличане и суетене, понеже я привеждаха в подходящ за предстоящите срещи вид. Мъртъл ѝ се струваше създание от друг свят — изпълнено с топлина, весело, прелестно и недостижимо; сияйна нимфа с изключителен моден вкус.

През последната година обаче Мъртъл беше решила да започне да „ошлайфа Фейт“, което явно включваше прекъсване на уроците ѝ без предупреждение и мъкненето ѝ по гости или на пътувания до града, преди да бъде зарязана отново в детската и в класната стая. В продължение на изминалата година опознаването бе свършило обичайното пъклено дело и бе излюпило златната боя драскотина по драскотина. Фейт започна да се чувства като парцалена кукла, грабната и подмятана според прищевките на нетърпеливо дете с нестабилен характер.

Напливът на пътници вече намаляваше. Обгърната от аура на дълбоко самодоволство, Мъртъл се настани на купчината от три сандъка до този на Фейт.

— Надявам се в уредената от мистър Лембант къща да има свестен салон за гости — отбеляза тя, — и дано прислугата да я бива. Не е приемливо готвачката да е французойка . Надали бих могла да ръководя домакинство, ако всеки път, когато ѝ скимне, готвачката предпочете да не ме разбира…

Гласът на Мъртъл не беше неприятен, но църцореше и църцореше до безкрай. През целия ден бърборенето ѝ беше постоянен спътник на семейството — тя си приказваше неспирно с кочияша хакни, който ги бе отвел на гарата, с кондукторите, натоварили багажа във влаковете за Лондон и после за Пул, и с киселия собственик на студения хан, където бяха прекарали нощта, както и с капитана на това одимено параходче.

Защо отиваме там? — прекъсна я Хауърд. Очите му бяха помътнели от умора. Намираше се на ръба. Предстояха му или часове непробуден сън, или разтърсващи нервни пристъпи.

— Знаеш защо, скъпи — Мъртъл се наведе да бръсне внимателно мокрия бретон от очите на момчето с облечения си в ръкавица пръст. — На този остров ето там се намират извънредно важни разкопки и господата са открили купища интересни вкаменелости. Никой не знае повече за вкаменелостите от баща ти, така че го помолиха да дойде и да ги погледне.

— Да, но защо трябваше да пътуваме и ние? — продължи да упорства Хауърд. — Той не ни взе в Китай. Нито в Индия. Нито в Африка. Нито в Монгия…

Последното беше най-успешният му досега опит да произнесе „Монголия“.

Въпросът беше разумен, и то от сорта, който вероятно много хора си задаваха. Навред из енорията на Съндърли вчера бе връхлетял вихър от пълни с извинения и закъснели откази картички — същински оправдателни, правоъгълни снежинки. Към днешна дата вестта за непредвиденото заминаване на семейството сигурно се разнасяше като горски пожар.

Всъщност и самата Фейт би искала да узнае отговора на въпроса на Хауърд.

— О, ние не бихме могли да скитаме по онези краища на света! — заяви Мъртъл мъгляво. — Там се срещат змии и болести, а има и хора, които ядат кучета. Това пътуване е различно, ще бъде истинска почивка.

— Заради Човека бръмбар ли трябваше да тръгнем? — попита Хауърд, сбръчкал съсредоточено челце.

Преподобният, който досега не даваше вид да се вслушва в разговора, внезапно шумно всмука дъх през носа си и го изпусна в неодобрително изсъскване. Изправи се на крака. Преди да излезе на палубата, обяви:

— Дъждът поспира и тук под навеса е твърде претъпкано.

Мъртъл изсумтя и се обърна към вуйчо Майлс, който разтриваше сънено очи.

— Може би и аз, хм, трябва да се пораздвижа малко… — той едва забележимо вдигна вежди срещу сестра си. Усмихнат приглади мустаците си и последва зет си изпод навеса.

— Къде отиде татко? — попита Хауърд силно и изви шия, за да надзърне към палубата. — Може ли и аз да ида? Може ли да си взема пушката?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Дървото на лъжите»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Дървото на лъжите» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Дървото на лъжите»

Обсуждение, отзывы о книге «Дървото на лъжите» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x