Франсис Хардинг - Дървото на лъжите

Промъкваше се от едно скривалище към друго, събрала плътно поли, за да не пърхат на вятъра и да не издадат местоположението ѝ.

Широките ѝ, плоски крака — толкова тромави, когато някой се опитваше да ги натика в модни обуща — безшумно я носеха по палубата като трениран крадец.

Фейт намери между два сандъка укритие, откъдето да наблюдава баща си и вуйчо си, спрели на няма и три ярда от нея. Да гледа баща си, без той да я вижда, ѝ се струваше особено светотатство.

— Да избягам от собствения си дом! — възкликна преподобният. — Намирисва на страхливост, Майлс. Не трябваше да те оставям да ме убедиш да напусна Кент. А и каква полза от заминаването ни? Слуховете са като кучетата. Бягаш ли от тях, те ще те преследват.

— Слуховете наистина са като кучета, Еразмус — вуйчо Майлс присви очи през пенснето си. — И ловуват на глутници всичко, що им е пред очите. Трябва да напуснеш кръжеца си за известно време. Сега, когато изчезна, ще намерят нещо друго за преследване.

— Понеже се измъквам под прикритието на мрака, Майлс, така аз нахраних псетата. Заминаването ми ще бъде използвано като доказателство срещу мен.

— Може и така да е, Еразмус — отвърна вуйчо Майлс с обичайната си сериозност, — но не би ли предпочел да те съдят тук, на далечен остров с няколко овчари на него, вместо в Англия сред значими хора? Разкопките на остров Вейн са най-доброто извинение, което можах да намеря за заминаването ти, и съм много доволен, че избра да приемеш доводите ми. Още вчера на закуска в цялата страна са чели онази статия в „Интелиджънсър“. Ако беше останал, щеше да принудиш всичките си познати да преценяват дали да те подкрепят, или да вирнат нос, и както се разпространяваше слухът, то взетото от тях решение сигурно нямаше да ти хареса. Еразмус, един от най-четените и уважавани вестници в страната те обяви за измамник и мошеник. Не бива да се връщаш в Кент, освен ако не искаш да подложиш Мъртъл и децата на всички трудности и изпитания на скандала. Докато името ти не се изчисти, там не ви очаква нищо хубаво.

Измамник и мошеник.

Думите бръмчаха в главата на Фейт, която продължи разходката си по мократа палуба и разсеяно се взираше в островите, покрай които минаваше корабчето. Как би могъл някой да заподозре нейния баща в измама? Крайната му и страховита честност беше чумата и гордостта на семейството. Човек винаги знаеше каква позиция заема спрямо него, пък дори и да се намира във вихрушката на неодобрението му. Пък и въобще какво имаше предвид вуйчо Майлс с това „измамник“?

По времето, когато девойката се прибра под навеса на кърмата, вуйчо Майлс и баща ѝ се бяха върнали на местата си. Фейт седна отново на сандъка със змията, неспособна да погледне другите в очите.

Вуйчо Майлс се взираше през пенснето си в лекьосан от дъжда алманах и току вдигаше поглед към околните острови — държеше се точно така, сякаш семейството наистина е тръгнало на почивка.

— Ето! — посочи той. — Това е Вейн.

Приближаващият се остров в началото ѝ се стори твърде малък, но Фейт скоро осъзна, че захождат към него откъм тясната част — все едно е кораб с източен нос. Едва когато пощенският ферибот зави покрай острова и заплава по протежение на дългата му страна, девойката видя колко по-голям е от останалите скалички. Грамадни черни вълни се разбиваха в тъмнокафяви канари и вдигаха цели ветрила пяна.

Тук не живее никой , беше първата ѝ мисъл. Човек не би дошъл тук по свой собствен избор. Сигурно тук се свират само изгнаници. Престъпници като каторжниците в Австралия. И бегълци като нас.

Ние сме изгнаници. Може би ще се наложи да останем тук завинаги.

Подминаха осеяни с пещери носове и дълбоки заливи със сгушени по протежението на брега самотни постройки. После фериботът намали скорост и тромаво се завъртя сред плисък на вода, за да навлезе в дълбок залив с пристанище, обкръжено от висок вълнолом, а отвъд него — с възходящи пръстени от къщи със слепи прозорци и настлани с плочи, хлъзгави от дъжда покриви. Покрай кея се люлееха и подскачаха дузини малки риболовни лодки, а преплетените им хаотично въжета се белееха призрачно в мъглата. Чайките крещяха оглушително, с пълно гърло и с еднакъв, писклив тембър. Пътниците на борда на кораба се раздвижиха — в един глас изпуснаха затаения си дъх и взеха да си стягат багажа.

Дъждът отново заплющя точно когато фериботът застана на кея. Надигна се гълчава, моряците хвърлиха въжетата и занаместваха траповете, а вуйчо Майлс пусна монети в няколко шепи и така багажът на Съндърли се озова на брега.