Станислав Лем - Облакът на Магелан

Живеех в Хелголанд в семейството на вуйчо си и почти всеки ден отивах на островчето. И колкото повече старецът бродеше из непроходимите наглед области на паметта си, толкова самият той ставаше все по-голяма загадка за мене, понеже никога не говореше за себе си. Предполагах, че е бил капитан на междузвезден кораб, може би ръководител на големи експедиции, но никого не питах за това, защото исках да бъде точно такъв — обкръжен с ореола на тайнствеността.

При самия вход на халето между колоните стояха четири ракети, построени от космонавтни строителници преди хиляда години — старинни стройни вретена с островърхи носове, с перки като на стрела. Шаситата на първите две се облягаха тежко на наклонената бетонна площадка, а третата стоеше наведена назад, като че задържана в момента на падането си. Дясната ѝ опашна подпора докосваше бордюра на фундамента, лявата стърчеше във въздуха, изтеглена до половина, подвита като пищял на мъртва птица. Този най-стар междузвезден кораб беше насочил толкова рязко нагоре клюна си, сякаш щеше да полети, нещо, което несъмнено ще стане, при все че много се забавя. По-навътре бяха наредени ракети от XXII и XXIII век с форми на три, стенни риби. Отначало мислех, че всички кораби са черни, но това беше само мрак, който милостиво ги покриваше, сякаш искаше да скрие петната от ръжда и смачкванията на страните им.

Щях да кажа, че старецът ме развеждаше по корабите, но това не би било вярно. По една извита стълба се излизаше на тясна ламаринена галерийка, откъдето се виждаха редици от тъмни гръбнаци със зинали като кладенци входове. Вътре в корабите имаше изкуствено осветление. Под неговата светлина се отваряха клапи по преградните стени, откриваха се кръгли проходи, каюти, транспортни шахти и междупалубни ходове. По тях се слизаше на самото дъно, в долните помещения, където се намираха старовремски, лъснали от рубинова смазка подпори на шасита, напомнящи ножица. През стесняващи се тунели, в които трябваше да се прекрачват редици предпазни оловни прагове, се достигаше до атомни камери. Между черните стени, грапави от огъня, който е беснеел някога тук, стояха изпревити кръстове на магнити. В прашното сега пространство между тях някога са се въртели отломъци от слънца, източници на сила и движение.

През тия мои обиколки водачът ми си оставаше недружелюбен, дори отегчен, във всеки случай еднакво равнодушен както към моите пориви на ентусиазъм, така и към това, което почти непрекъснато говорех.

Ролите ни се размениха едва тогава, когато след разглеждането на всичките кътчета се връщахме в централните помещения на ракетата.

Много по-късно разбрах, че той е чакал да удовлетворя най-повърхностното, крещящото си любопитство и да зажадувам да се запозная с въпроси, които са по-важни от особеностите на някогашната атомна техника. Когато вече опознах всички кораби и разгледах най-затънтените им кътчета, настъпи часът на разказа му.

Старецът ме срещаше уж случайно на входа. Когато прекосявахме празната, обширна площ на халето и отминавахме безжизнените корпуси с четири етажа от широко зейнали люкове, които вдишват прохладната въздушна тъмнина, влизахме по една звънлива ламаринена стълба вътре в наглед непокътнатия от времето грамаден астротор, сребрист гигант с нос, изтеглен като дълга игла. Когато наближавахме централната навигационна камера, където между посивели екрани на телевизори и разпределителни табла върху нисък цокъл се намираше апаратура за кормуване, старецът пак като че ли случайно се спираше и започваше да говори. Отначало цедеше някак сърдито думите с досадно протакане, после все по-гладко и по-ясно, докато отваряше вратата на кормилното помещение, при което потонните лампи светваха автоматично и започваше една от онези нечувани истории, които завинаги се запечатиха в моята младост.

Това бяха откъслеци от стари истории, когато полетът до най-близката планета е представлявал пълна с неизвестности експедиция, драма със заплетена нишка и ход, потънала в недомлъвки, разигравана в необятните безвъздушни простори между два свята: Земята, може би напусната завинаги, и пълната с тайни, непроучена още планета. Това бяха легенди за кораби, грабнати от вихъра на въртенето около непознати и ненанесени върху звездните карти астероиди, за отчаяните борби с всмукателното притегляне на гигантския Юпитер, за пределната издръжливост на екипажите и ракетите, предания за борби, излитания и завръщания от бездните.