Станислав Лем - Облакът на Магелан

— Тихо, момченцето ми, не бива да се страхуваш. Виждаш ли, чичо Нариан не е тук наистина, той е у дома си в Австралия, а ни направи само телевизѝта; нали знаеш какво е телевизор, ето го тук, на масичката, ако го изключа, чичо ти ще изчезне, ето — щрак! Виждаш ли?

Баща ми смяташе, че на детето трябва да се обясняват подробно непонятните явления и тогава то няма вече да се страхува. Трябва да призная обаче, че до четиригодишната си възраст не можах да свикна с телевизѝтите на чичовците ми, от които Нариан живееше край Канбера, Амиел — зад Урал, а третият, Орхилд — ту в Трансвалд, ту на южния склон на Ератостенес, но почти половината от времето си прекарваше в безвъздушното междупланетно пространство, където ръководеше големи строителни работи, и поради това баща ми го наричаше „празноделец“. Четвъртият, най-големият брат на баща ми, Мерлин, живееше на Шпицберген, на около хиляда и триста километра от нас, и всяка събота ни посещаваше лично.

Сега трябва да разкажа за един семеен мит, който бе създаден от дядото и преминаваше от поколение на поколение. Баба ми при цялото богатство на сърцето и ума си се отличаваше с необикновена разсеяност, което много ѝ дотягаше, особено при всекидневните дребни работи. Дядо — не зная дали за да я утеши, или понеже е вярвал в това — твърдял, че разсеяността, без сама по себе си да е добродетел, се съпровожда от артистичен талант, и то много голям. Поради това се е очаквало в децата да се проявят изключителни способности, а когато надеждите не се сбъднали, дядо внесъл поправка в теорията си: не децата, а внуците ще бъдат големи хора на изкуството.

Но сестрите ми също не оправдаха очакванията, а брат ми още от дете проявяваше наклонност към техниката. Мисля, че и до днес на тавана се намира „въздушно легло“, измислено от него: система от мощни вентилатори, които изхвърлят нагоре толкова силна струя от въздух, че тя може свободно да поддържа човешко тяло. Аз бях обект на братовите опити, наистина без да проявявам желание, понеже трудно би могло да почиваш, а камо ли да дишаш, когато, обхванат от въздушно течение със силата на ураган, висиш на един метър над пода. И други такива истории даваха основание да се предполага, че брат ми ще бъде изобретател. Още веднъж разочарована, баба стигна до заключението, че човек на изкуството — този път вече сигурно — ще стане най-малкият, значи, аз. Затова ми минаваше евтино не една лудория, за която друго от децата щеше да бъде напляскано, а трябва да призная, че аз причинявах доста грижи на родителите си. Не помня първото си посещение в магазина за играчки, където ме завели, когато съм бил на три години, но много пъти ми разказваха този случай. Замаян от множеството съкровища, които можеха да бъдат мои, аз съм тичал по огледалната зала и съм допипвал слепешката моделите на ракети, балони, радиовъртележки и кукли, а понеже не съм могъл да се разделя с нито едно от тия прекрасни неща и съм грабел все нови и нови, така съм се натоварил, че най-сетне съм паднал под тежестта им, като съм крещял и ревял от яд. Баба започнала да говори нещо за импулсивната природа на артистите, но гледището на баща ми било по-прозаично.

— Хлапето е диво, защото израсна в гората — казал той и като се обърнал към мене, продължил полусериозно: — Знаеш ли, ако се беше родил в древността, щеше да станеш пират, грабител или конквистадор 1 1 Тъй като книгата е издадена в България през 1966 година, голяма част от думите са изписани съгласно тогавашните правила на правописа и транскрипцията. Не са коригирани съгласно действащите в момента нормативи, тъй като според мен придават екзотично звучене на текста и добавят допълнителна красота към очарователния цветист език на Лем — бел. WizardBGR .

Както вече споменах, моите сестри и брат ми бяха по-големи от мене. Когато се учех още да сричам, двете ми сестри завършиха метеотехнично образование. Веднъж по-голямата, Ута, в пристъп на великодушие ми разказа за чудесата на своята професия: когато била дежурна в местната климатична станция, от нея зависело дали ще има хубаво време.

— А ако не отидеш на дежурство, тогава какво? — попитах аз.

— Тогава времето няма да е хубаво.

Не зная защо разбрах това така, че от Ута зависи не само хубавото време, а изобщо съществуването на света. Уверен, че ако не беше Ута, със света ще се случи нещо ужасно, започнах да уважавам сестра си. Наскоро след това тя ми подари „Малкият метеотехник“, апаратче, посредством което можех да насочвам движенията на малко облаче. В мене се пробудиха неясни подозрения. Попитах я коварно дали освен движенията на облаците и ветровете нищо друго не зависи от нея. Без да се досети накъде клони разпитът, тя потвърди думите ми и както тя, така и другата ми сестра, Лидия, загубиха в очите ми ореола на могъщество.