Станислав Лем - Облакът на Магелан

Здесь есть возможность читать онлайн «Станислав Лем - Облакът на Магелан» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1966, Издательство: Народна култура, Жанр: Социально-психологическая фантастика, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Облакът на Магелан: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Облакът на Магелан»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Станислав Лем — един от най-популярните в цял свят съвременни автори на научнофантастични произведения — е познат вече на българските читатели с „Астронавти“ и „Соларис“.
Основната нишка на този му роман, чието действие се развива в далечното бъдеще — началото на XXXII век, е един космичен полет към съзвездието Кентавър. В тая рамка са включени множество отделни описания и епизоди: на бъдещата техника и градоустройство, на бъдещия човек във всесветовното комунистическо общество, из областта на астрономията, физиката, математиката, медицината, историята, изкуството и т.н. Всичко това прави книгата увлекателно и познавателно четиво за младежи и възрастни.

Облакът на Магелан — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Облакът на Магелан», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Аз не играех с моите сестри и с брат си, понеже ни делеше доста голяма разлика във възрастта. Най-много време се занимаваше с мене баба ми и тъкмо с нея са свързани първите ми спомени. След пладне тя тръгваше из градината, намираше ме в най-големия гъсталак, слагаше ме на рамото си и се изкачваше на терасата. По неин пример аз втренчвах поглед в небето, за да забележа как пристига самолетчето на баща ми, червено и обло като божурите пред къщата ни. Винаги, се страхувах да не би баща ми да се загуби по пътя.

— Не бой се, глупчо, татко ще ни намери, татко лети по нишка от радиевото кълбенце — казваше баба и сочеше антената, която като сребърна тръстика стърчеше над покрива.

Опулвах очи.

— Бабинко, там няма никаква нишка!

— Защото очите ти са малки. Когато пораснеш, ще я видиш.

Баба беше едва на осемдесет и шест години, но ми се струваше много стара. Мислех, че винаги е била такава. Побелялата си коса тя вчесваше гладко назад и я свиваше в тежък кок. Носеше виолетови или тъмносини дрехи и не слагаше никакви украшения, освен тънък пръстен на безименния си пръст. На него святкаше правоъгълен камък. Ута, по-старата ми сестра, веднъж ми каза, че на това кристалче е записан гласът на дядо, когато бил още жив, млад и влюбен в баба. Това страшно ме заинтригува. И както си играех, приближих хитро ухото си до пръстена, но не чух нищо и се оплаках от Ута. Баба със смях се опита да ме увери, че Ута е казала истината, но понеже не успя, след кратко колебание извади от бюрото една малка кутийка, допря пръстена до нея и в стаята се разнесе мъжки глас. Аз не разбирах онова, което говореше, но бях доволен и много се учудих, когато забелязах, че баба плаче. Позамислих се малко и също започнах да плача. В тоя момент влезе мама и ни свари разплакани.

Когато дядо бил жив (това е било преди моето раждане), баба се занимавала с проектиране на модели и десѐни за рокли. След смъртта му тя се преместила в къщата на най-малкия си син, баща ми, и престанала да работи. От миналото ѝ бяха останали купища папки с проекти. Аз обичах да ги разглеждам, понеже в тях имаше множество забавни и чудновати рисунки. От време на време баба измисляше по някоя рокля било за мама, било за някоя от сестрите ми, дори за самата себе си. Това биваше модерно облекло, което променя цвета и десѐна си в зависимост от температурата. До сълзи ме разсмиваше тяхното обсъждане какъв ще бъде следващият десѐн и баграта на роклята, когато я разстелят на слънце. През време на пробите баба се затваряше в своята стая. Цялата къща живееше в очакване, а после, на вечерята, баба пристигаше облечена, както обикновено, в едноцветна, тъмносиня рокля, а на хоровите ни въпроси отговаряше:

— Не ми е вече до такива играчки. Много съм стара за това.

Баща ми отсъствуваше от къщи в най-различно време през деня, понякога и нощем, понеже беше лекар. Той почиваше с най-голямо удоволствие на верандата, загледан през тъмните си очила към облаците. И тогава се усмихваше лекичко, сякаш го радваше променливостта на формите им. Понякога, когато играех пред къщи, той се приближаваше до мене и гледаше отвисоко моите постройки от пясък, а после си отиваше мълчаливо. Смятах това за проява на неговата суровост; сега мисля, че той беше просто стеснителен. Когато на трапезата баба или мама се обръщаха към него, често трябваше да повтарят думите си, понеже той винаги беше малко унесен или разсеян, а в по-широк кръг хора, когато например гостуваха у нас чичовците, той предпочиташе да слуша другите, отколкото да говори. Само веднъж ме учуди, почти уплаши. Не помня точно при какви обстоятелства видях по телевизора как баща ми прави операция. Веднага ме изгониха от стаята, но в мене остана неясен спомен за нещо пулсиращо, кърваво, а над това ужасно зрелище — лицето на баща ми, сякаш вцепенено от гняв, с болезнено напрегнат поглед. Тая сцена се връщаше в сънища, от които се страхувах.

Чичовците ни посещаваха вечер; когато дойдеха всички, това се наричаше „заседание на семейния съвет“. Те оставаха до късна нощ в трапезарията, под големия лириодендрон, който простираше изрязаните си като пръсти листа над фотьойлите. Няма да забравя първото си участие в един такъв съвет. Събудих се през нощта и започнах да плача от страх, а понеже никой не дойде, ужасен хукнах през тъмния коридор към трапезарията. Мама я нямаше там, затова поисках да се покатеря върху коленете на чичо Нариан, който седеше най-близко. Колко много се уплаших, когато протегнатите ми ръце преминаха през фигурата на чичо като през въздух. Хвърлих се към баща си със страхотен крясък. Той ме вдигна високо, дълго ме люля и ми обясняваше:

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Облакът на Магелан»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Облакът на Магелан» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Облакът на Магелан»

Обсуждение, отзывы о книге «Облакът на Магелан» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x