Гордон Далквист - Стъклените книги на крадците на сънища

Лоренц я гледаше и бавно пъхаше новите патрони. Тя хвърли поглед през рамо. Сонк бе убил поредния драгун и бяха останали само трима — единият тичаше към Сонк, а другите нападаха Кликата. Свенсон и Роже се бяха вкопчили един в друг на земята. Въжето всеки момент щеше да се скъса. Тя вдигна очи към Лоренц. Той пъхна последния патрон, затвори барабана, запъна ударника, прицели се и тръгна към нея.

Тя хвърли камата, като я хвана за острието — беше виждала как го правят по карнавалите, — право към лицето му. Лоренц се присви и стреля, но не я улучи. Камата прелетя покрай ухото му. Госпожица Темпъл хукна в обратна посока, към другите.

Чан кашляше, клекнал над трупа на мекленбургския войник, Свенсон се отбраняваше от Роже с украсената със скъпоценни камъни кама, Сонк беше прав, настъпил с ботуш гърлото на ранения си противник, а до вратата стояха двамата драгуни, които бяха атакували Кликата: единият бе стиснал графинята за врата и държеше графа и принца на разстояние със сабята си. Другият стоеше между Елоиз и Каролин Стърн, които бяха на колене. Не се мяркаха мекленбургци и мъже в черно.

— Какво ще кажете, сър? — провикна се доктор Лоренц във внезапно настъпилата тишина. — Момичето ли да застрелям, или мъжете?

— А аз да смажа ли гръкляна на този мъж? — попита Сонк спокойно, все едно драгуните пред вратата изобщо не съществуваха.

— Добрите обноски винаги са нещо относително… мила ми графиньо, вие какво ще кажете?

Графинята сви рамене.

— Ами, Франсис… съгласна съм, че са относителни.

— Жалко за Елспет, нали?

— Да, наистина жалко. Трябва да призная, че за пореден път подцених доктор Свенсон.

— Няма да се получи — изхърка Чан. — Ако убиете този мъж или ако Лоренц ни застреля, драгуните няма да се подвоумят да убият графинята и графа. Трябва да се откажете.

— Да се откажем? — презрително каза Сонк — Така ли правите вие главорезите? Всъщност винаги съм се съмнявал в храбростта ви в единоборство, Чан.

— От страхливец го чувам — отвърна Чан. — Вие сте подъл, извратен, отвратителен…

Доктор Свенсон го прекъсна:

— Много от тези мъже ще умрат, ако не им се помогне — ваши, както и наши.

Без да им обръща внимание, Сонк се провикна към двамата драгуни:

— Пуснете я и ще останете живи. Това е единственият ви шанс.

Те не отговориха, така че Сонк натисна с ботуша си гърлото на поваления мъж. Чу се негодуващо свистене като от изпуснат балон.

— Вие решавате… — подразни ги Сонк. Те пак не помръднаха и той се обърна към Лоренц: — Застреляйте някого — когото си изберете!

— Спрете! — изкрещя Свенсон. — Няма нужда никой да умира!

— Нуждата също е относително понятие, докторе — изкиска се Сонк и бавно смаза трахеята на мъжа с ботуша си.

С внезапно движение графинята стрелна ръка към лицето на драгуна, който я държеше, и от гърлото му бликна кръв. Сонк посече последния смаян войник, който успя да парира удара, но залитна, защото Каролин Стърн го ритна в сгъвката на коляното, а графът го стисна за ръката, с която държеше сабята.

Госпожица Темпъл пък усети как силни ръце я хващат през кръста, вдигат я във въздуха и я хвърлят върху рампата. Пистолетът на Лоренц изгърмя, но куршумът изсвистя покрай нея.

— Давай! — извика й Чан и госпожица Темпъл го послуша, осъзнала, че дирижабълът е единственото им възможно убежище. Сграбчиха я други силни ръце — на Свенсон, който скочи след нея, бутна я напред и се обърна, за да издърпа Чан. Във въздуха хвърчаха трески, отцепени от куршумите. Тя се затича през една, а после през друга врата, после през трета — която водеше до задънен край. Чан затръшна вратата, а Свенсон пусна резето.

Някак си бяха оцелели, — но бяха в капан.

Госпожица Темпъл погледна Свенсон и Чан. Не можеше да се каже кой от двамата изглежда по-зле.

— Оставихме Елоиз — прошепна ужасено докторът. — Ще я убият…

— Ранен ли е някой? — прекъсна го Чан. — Селесте?

Тя поклати глава, неспособна да говори, ужасена от жестокостите, които бе видяла току-що. Нима бе възможно войната да е още по-лоша? Стисна очи, защото в ума й неканено прозвуча задавеното хъркане, когато Франсис Сонк натисна гръкляна на драгуна с ботуша си. Тя захлипа и се извърна, по страните й се застичаха сълзи.

— Махнете се от вратата — каза Чан и бутна Свенсон настрани. — Може да стрелят по ключалката.

— Като мишки в капан сме — каза Свенсон. Погледна камата в ръката си — безполезна и малка. — Капитан Смайт и хората му… до един…