Гордон Далквист - Стъклените книги на крадците на сънища

— Няма да стане — отговори Сонк.

— Не искам кръвопролития, но не се боя от тях — каза Смайт високо. — Хвърлете оръжията и…

— Наистина е невъзможно, капитане — възкликна Харалд Крабе. — Ако не стигнем в Мекленбург до два дни, всичките ни усилия ще отидат на вятъра. Не зная какво са ви казали тези отрепки — той посочи госпожица Темпъл, Свенсон и Чан, — но аз мога да ви кажа, че те са безскрупулни убийци.

— Къде е господин Бленхайм? — безцеремонно го прекъсна Смайт.

— А! Отличен въпрос! — възкликна Крабе. — Господин Бленхайм е убит, и то от ето тази млада жена!

И насочи обвинително пръст към госпожица Темпъл, която обърна очи към Смайт. Искаше да му обясни, но преди да успее да отвори уста, капитанът й отдаде чест. После погледна отново заместник-министъра и каза:

— Значи ми е спестила още неприятности, защото Бленхайм уби един от моите хора. Хвърлете оръжията и слезте в къщата!

Изстрелът почти не се чу. Куршумът удари капитан Смайт в гърба и той се свлече на колене. Доктор Лоренц стоеше под рампата, стиснал в ръка димящ револвер. Без миг колебание Сонк изрита капитана в лицето и го повали по гръб. Обърна се към мъжете до вратата и изкрещя:

— Убийте ги!

Избухна суматоха. Лоренц стреля отново и повали най-близкия драгун. Двамата мекленбургци хукнаха надолу по рампата с оголени саби. Мъжете в черно се хвърлиха след Сонк, вдигнали сопите; някои извадиха револвери и почнаха да стрелят. Драгуните, вцепенени за миг от коварното нападение срещу командира им, скочиха да се отбраняват.

Госпожица Темпъл понечи да извади камата, но Чан я хвана за рамото и я тласна към дирижабъла. Тя се обърна възмутено и го видя да отбива удара на някаква сопа с един от ножовете си и да забива другия в рамото на един от мъжете в черно.

— Срежи въжетата! — викна й Чан.

Разбира се! Ако успееше да среже въжетата, въздушният кораб щеше да се издигне и да се носи безцелно над морето — тогава Кликата нямаше да може да стигне до Мекленбург и за две седмици! Тя хукна към най-близкото въже, коленичи и замахна с камата. Въжето бе от здрав коноп, черен и насмолен, но камата беше остра, а и работата й се ускоряваше от напъна на въздушния кораб върху въжето.

Чан се биеше с един от мекленбургците, мъчеше се безуспешно да го прободе с ножовете си, но не успяваше заради значително по-дългата сабя. Сонк, вече въоръжен със сабя, се бе счепкал с един драгун. Доктор Свенсон размахваше копието като луд и държеше противника си на разстояние… Изведнъж очите й бяха привлечени от графа… и от проблясък на синьо. Драгунът, който се биеше със Сонк, се олюля и ръката му със сабята увисна, все едно изведнъж бе станала твърде тежка. В миг сабята на Сонк се стрелна напред. Втори драгун внезапно се свлече на колене, прострелян от доктор Лоренц.

На вратата стоеше госпожица Пул, увита в наметалото си, и надвиваше драгуните един по един по нареждане на графа.

Госпожица Темпъл отчаяно продължи да реже въжето.

— Кардинал Чан! Чан!

Нещо я удари по главата със страшна сила…

Лежеше по очи. Къде беше камата? Надигна се замаяна, осъзнала, че ударът е бил в ума й. Като отговор на молитвите си видя нелепото копие на доктор Свенсон да стърчи от гърба на госпожица Пул — беше я приковало към дървената врата. Ранената жена — не, раненото създание — се мяташе като риба на сухо, но това само влошаваше нещата. Разпадащото се тяло все още бе скрито от наметалото и госпожица Темпъл виждаше само извиващия се врат и отварящата се уста на жената — графът безпомощно се опитваше да я накара да стои мирно, за да я запази, но тя или не искаше, или не можеше да му се подчини. С последно изпукване се строполи на земята и се строши на безброй сини парченца.

Всички на покрива се опитваха да проумеят какво става — беззвучният писък на госпожица Пул ги бе поразил до един, — но затишието не трая дълго, защото Сонк и един от мекленбургците се хвърлиха срещу останалите драгуни. Чан продължаваше да се бие с противника си — два ножа срещу много по-дълга сабя. Но най-странното бе, че Роже Баскомб се втурна да се бие с доктор Свенсон. Госпожица Темпъл скочи и пак се зае със задачата си, стиснала камата с две ръце.

Въжето внезапно се скъса и тя тупна по задник. Стана и се затича към следващото, но внезапно кипналият се дирижабъл го беше отместил. Видя, че Лоренц се прицелва и стреля — но револверът му бе празен! Той изруга, отвори барабана, изхвърли празните гилзи и бръкна за нови патрони в палтото си. Гледаше я право в очите. Тя нямаше къде да избяга, така че започна да реже въжето.