Йен Макдональд - Бъди ми враг

— О — промълви съвсем тихо. Лицето му придоби леко изненадан вид.

Сетне на гърдите му се появи точка чернота. Разтвори се като оригами и бързо се разпростря. Разпространи се, продължи да се разлива. Маслената черна течност на Наан.

— Не! — извика лейтенант Кастинидис. С последните резерви на бойната си броня тя успя да разкъса пипалото, което го бе пронизало. От разкъсаните му краища поникнаха десетина нови мустачета. — Свърши ми енергията!

— Знаете ли кое е интересното — продума Теджендра, докато чернотата обгръщаше гръдния му кош и запращаше пръсти нагоре по шията му, около черепа. — Изобщо не боли.

— Не мога да направя нищо повече — каза лейтенант Кастинидис, а лицето ѝ беше пребледняло, сякаш бе зърнала нещо по-лошо от кошмар. — Нищо.

— Еверет… — произнесе умолително Теджендра. И Еверет разбра за какво го молеха. Никога не го бяха молили за нещо по-ужасяващо.

„Ако ядеш месо, трябва да си готов сам да му отнемеш живота“, беше казал Шарки, когато излязоха на лов в сянката на Астън Хил, „и да убиваш само онова, което трябва да бъде убито.“

Нечия ръка улови пушката. Шарки я измъкна от пръстите на Еверет.

— Хайде, мистър Синг.

— Теджендра…

— Еверет. Върви.

Гледаше в Теджендра, как кафявото му лице изчезва секунда след секунда под поглъщащата чернота. Виждаше очите му. Очите казваха: Разбирам. Еверет се обърна и прекрачи в светлината. Нямаше бунтовен вик, нямаше „Дънди, Атланта и пресвети Пио“. Чу Шарки да казва:

— Бог да те благослови и да те пази. Бог ще засияе над тебе и ще се смили. — Два изстрела. Нищо повече.

Шарки излезе последен от кулата. Рампата започна да се прибира, когато затича по нея. Лицето му бе като Божия буря. Не погледна Еверет; нито лейтенант Кастинидис, нито когото и да е от отряда на външния док. Отиде право на мостика и зае мястото си на комуникационната станция, без да продума. Еверет и лейтенантът го последваха.

Сен вече изтегляше Евърнес от Куинс Тауър. От вратата изригнаха черни пипала, също и от прозорците по купола, увиха се около него като змии.

— Взехте ли го? — попита агистратът на Каяфас Колидж, облечена в изисканата си роба от коприна.

— В мен е. Работи — отговори Еверет.

— А доктор Синг?

Лейтенант Кастинидис поклати глава.

— Пълен назад, Сен — нареди капитан Анастейзия. Гласът ѝ бе леден. — Изтегли кораба ми надалеч от това нещо, по дяволите.

Евърнес пое на заден ход от кулата. Пипалата бяха накарали купола да избухне, а във вътрешния двор ниско долу валяха тежки парчета зидария. Пипалата се извиваха около себе си все по-високо и по-високо. Еверет видя как чернотата погълна кулата, както бе погълнала Теджендра. Беше противно на всичко: на живота, но и на смъртта. Беше не-смърт. Еверет го презираше. Презираше го с всяка клетка на тялото си. Ръцете му трепереха в безпомощна ярост.

Убивай само онова, което трябва да бъде убивано. Картите го бяха разкрили. Картите не ги беше грижа дали Еверет Синг вярва в тях, или не. Земните шупли . Приближават врагове и няма ясен път към победата. Всевиждащата кула на Височините на Андромеда . Тъмният тунел, който всеки момент щеше да погълне Човека на излет . Противните получовеци, пълзящите бебета Паячета . Целият свят погълнат във Вълчия сезон . Птицата в безкрайната буря, която се стремеше към недостижимата светлина на Светлата пътека .

Светлата пътека . Лъчът, който пронизваше и най-мрачната буря. Светлината над хоризонта. Светлината. Слънцето. Слънцето. Еверет активира връзката по палари тръбата към машинното:

— Мистър Макхинлит, разполагаме ли с достатъчно енергия, за да отворим Портал на Хайзенберг?

Куинс Тауър изглеждаше като злокобно цвете, което всеки момент ще разцъфти. Към Евърнес се протягаха пипала, навиваха се, преплитаха се, разцепваха се на по-малки и по-малки пипала. Сен натисна с всичка сила лостовете за ускорение. Съвсем бавно, много бавно, огромният кораб започна да набира скорост.

— Тъй вярно. Горе-долу толкова. Да не смяташ да скочим оттук? Бона мисъл.

— Не, мистър Макхинлит, нищо подобно.

Еверет разбра. Еверет разбра как беше възможно копието му да иска да го убие. Еверет разбираше какво е всяка част от живота ти да бъде отнета от нечии други ръце и променена напълно. Разбираше го, защото и сам бе открил същата емоция. Еверет Синг разбираше омразата. Омразата беше юмрук от нажежено желязо в гърдите му. И Еверет разбираше, че повечето хора са безпомощни в омразата си, но че когато разполагат с властта да дадат воля на тази омраза, тя е нещо ужасяващо. Най-ужасяващото нещо. А той имаше властта. Разполагаше с цялата власт. Включи Инфундибулума. Беше лесно. Доктор Квантум се изпълни с бавно въртящите се воали на Целостта. Откри координатите. Беше лесно. Калкулациите — и те бяха лесни. Преобразуванията: прости, инстинктивни, правилни. Входна, изходна точка. Апертура. Продължителност. Инфундибулумът изплю решението. Лесно. Той плъзна кода в Скоковия контролер.