Йен Макдональд - Бъди ми враг

Пипалата се разтвориха като челюсти. Връхчетата им, сплескани като крайниците на сепия, се разтвориха във вихрушка от летящи форми. Евърнес се оттегляше на пълна тяга: Кралският музикален колеж, Роял Албърт Хол, мемориалът „Албърт“, опръсканата с дървета белота на „Кенсингтън Гардънс“, всичко това се изплъзваше изпод корпуса. Бурята от Наан се завихри в мрачно торнадо и се наклони към въздушния кораб.

Панелът светна в зелено.

— Затворете очи! — извика Еверет. — Извърнете лице! Обърнете се с гръб! Не поглеждайте в светлината!

Той натисна бутона за скок. На двайсет метра на Куинс Тауър се отвори скоков портал. Другият край на портала се отвори в сърцето на слънцето. Резето, защитният механизъм, мястото, където онези, които искаха да скочат от Земя 1, биваха запратени, за да затанцуват, в един изгарящ миг, в унищожителната светлина. Работеше и в двете посоки. Еверет можеше да го открие и да го превърне в оръжие.

Видя проблясък, по-ярък от всичко, което бе виждал дотогава. После се хвърли на палубата и закри лицето си с ръце. Виждаше костите в дланите си. Усети мирис на опърлени кожа и коси. След това се превъртя с гръб към големия прозорец.

Беше пробил окръжност с диаметър от сто метра право в сърцето на слънцето. Върху Импириъл Юнивърсити и Наан, които поглъщаха университетските постройки, се изляха пет милиона градуса жега и светлина. Импириъл не експлодира. Изпари се в кълбо плазма. Престана да съществува. Нищо не може да оцелее дори за миг в сърцето на слънцето. В продължение на пет секунди Еверет Синг изсипваше звездна материя върху Южен Кенсингтън, след което Порталът на Хайзенберг се затвори. Светлината изгасна. Нямаше Куинс Тауър, нямаше морава, нямаше факултетни постройки. Имаше кръгла яма от грееща лава. От Наан не бе останал и един атом. Музеи, концертни зали, паметници, цялото великолепие на викторианската архитектура на Южен Кенсингтън, всичко бе раздробено и направено на парчета от удара. Мъртвите коли бяха пръснати като листа. Музеят по естествена история, музеят „Виктория и Албърт“ — пушещи черупки. Роял Албърт Хол приличаше на пукнат череп. Огнените стихии бушуваха от слънчевия удар. От ударната зона избликваше облак от свръхнагорещен газ и дим под формата на гъба, сияеща във вътрешна светлина. Две, три, четири хиляди метра. После ударната вълна подхвана Евърнес като играчка и го подметна през небето. Еверет се претърколи през палубата, уви ръка около контролната станция. Шарки стискаше облегалките на седалката си с побелели кокалчета. Генералът и агистратът летяха. Бойната броня на лейтенант Кастинидис я удържаше изправена с последните налични енергийни резерви. Сен дращеше през огънатия под към работната си станция, сетне се изтегли до лостовете за управление. Изпопадали дървета, заснежен Хайд Парк, стената от огън вече се разпространяваше през Южен Кенсингтън, всичко се въртеше покрай наблюдателния прозорец. Ръцете на Сен се поколебаха върху лостовете. Прекалено рязка маневра можеше да изтръгне совалките на пропелерите от гнездата им, но трябваше да опази Евърнес , да не му позволи да се преметне през опашка. Нановъглеродният скелет на кораба беше силен, но едно салто на сто и осемдесет градуса щеше да прекърши гръбнака му и да разпилее екипажа по зимните ветрове.

— Не зная какво да правя!

Капитан Анастейзия се изправи от пода и се хвърли към пилотския пост. Залови се за контролните уреди. Евърнес пищеше и скърцаше с всяка своя мачта и греда.

— Трябва да се пуснем по вятъра! — извика капитанът. — Ще обърна опашката натам.

— Ще се преобърнем! — изкрещя Сен. Могъщите пориви удряха кораба като юмруци.

— Довери ми се! — извика в отговор Анастейзия през шума, който издаваше умиращият ѝ въздушен кораб. — По мой знак: пълна мощност към пропелерите. Ще изчакам виелицата да утихне поне за миг.

Евърнес пищеше като живо същество, но капитан Анастейзия не се изпускаше от пулта, вслушваше се във вятъра, долавяше вибрациите от слънчевата буря през фюзелажа, усещаше трите измерения. Чувството ѝ за разположение в небето се простираше надалеч. И в сърцето на урагана… докосна нещо.

— Пропелери по десния борд напред! — заповяда тя. — Пропелери по левия борд на заден ход! Пълна мощност. Сега! — Сен натисна с всичка сила едната половина от лостовете за ускорение напред и издърпа останалите назад. Двигателите проплакаха. Вибрациите разтресоха Евърнес до дъно. Капитан Анастейзия завъртя ръчката за управление. Еверет почувства как палубата под него се накланя, докато корабът се понесе странично в ударната вълна. Палубата не спираше да се накланя: двайсет градуса, трийсет градуса. Можеше ли да оцелее при преобръщане на триста и шейсет? Евърнес се превърташе и изместваше носа си, но огромният кораб не спираше да се върти около оста си. — Хайде, любими мой!