Йен Макдональд - Бъди ми враг

Центърът на пръстена внезапно се озари от ярка светлина, по-бяла от бялото, болезнено ярка. От светлината пристъпиха двама души в тъмни костюми. Първият беше бял мъж с остро лице и светла, къдрава коса. Вторият беше министър-председателят. Крачките им, започнали на друг свят, ги пренесоха на дълго разстояние в лунната гравитация. За момент министър-председателят изгуби равновесие, но успя да овладее положението по достоен начин. Мадам Луна пристъпи, за да ги посрещне. Едно кимване му изясни, че и той трябва да направи същото. Вече беше намерил начин да ходи по Луната, от който не изглеждаше така, сякаш отскача глуповато във въздуха. Беше нещо като ниско приплъзване. Недотам елегантно, но го задържаше близо до пода. Светлокосият мъж също се беше научил, но не и министър-председателят. Всяка крачка го повдигаше във въздуха и го спускаше отново на земята.

Светлокосият мъж се поклони на Мадам Луна. Тя приближи перленосивите си шепи една до друга в жест, който наполовина приличаше на молитва, наполовина на индийско намасте 2 2 Често използван поздрав в Индия и Непал, придружен с лек поклон със сключени до гърдите длани. — Б.ред. . След това мъжът се ръкува с Еверет М.

— Мистър Синг. Аз съм специален пратеник на Множеството на Познатите светове. Казвам се Чарлз Вилие.

— За мен е удоволствие да се запознаем.

После дойде редът на министър-председателя. Ръкостискането му беше твърдо, а погледът — прям.

— Еверет, радвам се да те видя.

— Благодаря ви, господин Портильо.

— Министър-председателят би желал да размени няколко думи на четири очи с теб — каза Чарлз Вилие.

Мадам Луна наведе ръка. Едно леко помръдване и в белотата се отвори врата. Отвъд нея имаше малка заседателна зала. По дължината на овалната стена минаваше подплатена бяла пейка. Той последва министър-председателя през вратата и чак тогава затаи дъх. Малкото помещение имаше прозрачен купол. Над купола бе чернотата на Космоса. Увиснала в средата му, огромна, невъзможно синя и толкова близка, че сякаш можеше да посегне и да я откъсне като плод, беше Земята. Една стъпка го бе пренесла направо през центъра на Луната. Министър-председателят остана загледан задълго в сияйната Земя.

— Умът се бунтува — каза той. — Вече не можем да се доверяваме на онова, което виждаме. Всичко е фотошоп и холивудски специални ефекти. Умът се бунтува, но тялото вярва. Тялото ми твърди, че това е лунна гравитация, а аз вярвам на онова, което чувствам. Тялото не лъже. — Той отново погледна към пълната Земя. — Казват, че хората, които виждат Земята по този начин, толкова надалеч, че можеш да я закриеш с ръка, вече никога не я виждат по друг начин. Виждат я малка, много красива и крехка. Виждат я като едно, като един свят. — Той се настани на пейката и погледна Еверет М през заседателната зала. — Изключително. Колата ме отвежда до небостъргача „Шард“, вземам асансьора до посолството на Множеството на шейсет и пети етаж. Ето го Лондонския мост, ето ги гарата Лондон Бридж Стейшън и галерията „Тейт“, катедралата „Свети Павел“. Виждаш на разстояние шейсет километра, там горе. Прекрачвам през Портала на Хайзенберг и съм на Луната, откъдето поглеждам цялата Земя и виждам на разстояние четиристотин хиляди километра. В днешно време това са всекидневни чудеса. Твоето поколение е израснало с тях, Еверет. За теб винаги е имало Жената на Луната. Бях на десет, когато дойдоха.

Не , помисли си Еверет. Аз съм от поколението, което никога не е имало момент „Какво правеше ти, когато…?“. Майка му винаги повтаряше, че ако не е бил толкова удобно и мързеливо разположен в нея, е щял да се роди в деня, когато е починала принцеса Даяна. Какъвто си беше, бе изчакал, за да се появи чак след погребението, което означаваше, че бе дал възможност на Лора да проследи как националната скръб се разгръща по новините на Би Би Си, непрекъснато, в продължение на цели дни. Когато съобщили новината, че бързата немска кола е катастрофирала под Париж, че Дама Купа е починала, жените в родилното отделение се събрали около телевизора в общата стая, въпреки че всички разполагали със собствени екрани за платена телевизия. Случилото се било нещо споделено, момент на „Какво правеше ти, когато…?“. Какво беше правила Лора Синг в деня на смъртта на Даяна? Раждах теб, Еверет М.

На Еверет М му се струваше, че преди идването на Трин историята се е състояла от споделени моменти „Какво правеше ти, когато…?“. Какво правеше ти, когато убиха президента Кенеди? Какво правеше ти, когато кацнаха на Луната? Какво правеше ти, когато застреляха Джон Ленън? Какво правеше ти, когато избухна ядрената централа на остров Трий Майл? Какво правеше ти, когато Ирландската републиканска армия взриви Маргарет Тачър? Какво правеше ти, когато генералният секретар на Обединените нации обяви, че Земята е осъществила контакт с извънземен разум? Че е била в контакт с него през последните двайсет години? Че извънземните не се намираха на хиляди светлинни години, а в съседство, на Луната? Че от НАСА са изпратили хора на Луната, отчасти за да осъществят пряк контакт с тези извънземни? Че извънземните са пристигнали в системата Земя/Луна през 1963 година, три месеца преди убийството на президента Кенеди?