Йен Макдональд - Бъди ми враг

— Талантливи са — продължаваше Чарлз Вилие. — Разработили са технологията на Портала на Хайзенберг без помощта на Трин. Възможно е и ние да бихме успели, но те са направили следващата стъпка. Направили са онова, което не е постигнал никой друг в Множеството. Имат работеща карта на Целостта. Знаеш ли какво е Целостта?

— Всички светове, а не само онези, за които ни е известно.

На този свят бащата на Еверет М бе работил върху съвсем същия проект. И „работа“ не беше достатъчно силна дума. Трябваше да съществува дума за работа, която е невероятно трудна и едновременно с това преизпълнена с радост, работа, която поставя на изпитание най-доброто в теб и те изпълва с напрежение до краен предел, но така ангажира ума ти, че в сравнение с нея всичко останало е безсмислено. Работа, която те подканя безжалостно, но която обичаш от все сърце. Работа, която не можеш да свършиш, и никой не може, но е абсолютно наложително да свършиш. Тъкмо този вид работа бе вършил Теджендра през цялото минало лято. Приключенията му на Мъж-на-Средна-Възраст бяха част от същия приток на енергия. В края на летния семестър, сред тишината, след като студентите бяха изчезнали, той бе направил пробив. Не бе намерил решение, но път към решението. Начин за мислене за това как трябва да се схваща проблемът. После: неочакваната среща с камиона на „Сейнсбъри“, завил наляво при превключването на светофара.

Нещо, казано от Чарлз Вилие, изтръгна Еверет М от спомените за изминалото лято, когато баща му все още беше жив, напълно жив, ходеща глава, пълна с математика.

— Казахте работеща карта?

Чарлз Вилие се усмихна. Това бе най-мекото от меките неща в този елегантен, добре облечен и страхотно поддържан мъж, и тази усмивка сякаш вледени сърцето на Еверет М.

— Съществуват много светове — каза Еверет М. Чарлз Вилие не беше завършил фразата. — Няма само едно „ти“…

— Има много „ти“ — довърши Чарлз Вилие. — Еверет, сигурно няма да ти е лесно да го научиш, но на З 10баща ти е завършил работата си. Разполагал е с напълно работеща карта на Целостта. Заедно с нея и с Портала на Хайзенберг е можел да направи скок във всяка точка на всеки свят… дори в рамките само на един свят, също като скока, който с господин Портильо направихме от Лондон до тук.

— Говорите за много Теджендра Синг — каза Еверет М. — Не говорите за много Еверет М. Синг.

Чарлз Вилие се поизправи, стреснат от гнева в гласа на Еверет М.

— Съществува опасността картата… Инфундибулумът… да попадне в неправилните ръце.

Еверет М потръпна, когато от дълбините на ямата спираловидно се надигна студен въздух. Ръцете и стъпалата му бяха голи, дрехите — леки и тънки и не разбираше нищо. Помнеше думите на баща си: когато не разбираш нищо, задаваш въпроси. Защо на Луната има яма, дълбока десет километра? За какво са всички прозорци? Защо ѝ беше необходимо на Мадам Луна всичко това, защо ѝ бе нужно каквото и да е от това? Само реквизит ли беше, холивудски специални ефекти, проектирани директно в мозъка му? Не се съмняваше, че Трин можеха да го направят. А ако можеха…

— Поискайте от Разума на Трин да ви дадат друга карта — предложи Еверет М. — На хиляди години пред нас са, поне така твърдят всички. И защо сте ме довели тук? Защото не могат да ви дадат друга карта, нали?

Чарлз Вилие плесна меко с ръце от удоволствие.

— Ти си много умен млад мъж — отвърна той. После наклони глава към Мадам Луна. Тя притисна ръце в полупоздрав, полублагословия. — Човечеството е изучило внимателно Разума… може би по-внимателно от каквото и да е друго… през последните почти петдесет години. Технологията на Трин не е на хиляди пред нашата. Петстотин, може би четиристотин години при настоящата бързина, с която се развиваме технологично. И, моите уважения към Мадам Луна, Трин изобщо не са Разум. Как да го обясня?

— Не е необходимо да обяснявате — каза Еверет. — Мисля, че разбирам. Напреднали са в технологиите достатъчно, за да построят машина, която да възпроизвежда цивилизацията им. След това не им е било нужно повече да изобретяват каквото и да е. Така че са престанали да изобретяват.

— Умно момче си, Еверет, умно момче. Разумът на Трин в действителност не е разум, както ние разбираме думата… няма съзнание. Не му и трябва. Всичко, което се иска от него, е да работи. Гледаме всичко това и смятаме, че зад него трябва да стои ръководещ ум, но в действителност то се е изградило само благодарение на простички инструкции на сляпо. Разумът на Трин по-скоро е огромна, комплексна, високотехнологична фабрика… цвете, дърво… а не онова, което ние наричаме цивилизация. Всеки Разум на Трин е клонинг на останалите. Възпроизвежда се до съвършенство и поради тази причина човечеството ще го надмине. Разумът на Трин не позволява грешки. Всичко велико в нас произлиза от грешките. За Разума на Трин еволюцията е спряла. Не и за нас. И тъкмо заради това в крайна сметка ще ги надминем.